— Елате при нас на север. Бъдещето е в мините, там ще започнете отначало — предложи Паулина на Джейкъб Тод, когато при едно от кратките си посещения във Валпараисо разбра, че е изпаднал в немилост.
— Но какво ще правя аз там, приятелко моя? — въздъхна той.
— Ще продавате библии — закачи го Паулина, но трогната от дълбоката печал на Тод, веднага му предложи дома си, приятелството си и работа в предприятията на мъжа си.
Ала Тод бе толкова обезкуражен от лошия си късмет и общественото клеймо, че не събра сили, за да се изправи пред нови премеждия на север. Предприемчивостта и жизнелюбието, които преди движеха постъпките му, сега бяха заменени от натрапчивото желание да си възстанови изгубеното добро име.
— Аз съм съкрушен, госпожо, нима не виждате! Мъжът, лишен от чест, е все едно мъртъв.
— Сега времената са други — успокои го Паулина. — По-рано опетнената чест на жената се измиваше само с кръв. Но вие лично сте свидетел, мистър Тод, че в моя случай се изми с кана топъл шоколад. А мъжката чест е много по-издръжлива от нашата. Не се отчайвайте.
Фелисиано Родригес де Санта Крус не бе забравил съдействието на Тод от времето на любовните му патила с Паулина и понечи да му заеме пари, за да се отчете докрай за мисията, но Тод предпочете да е в дълг към протестантския пастор, а не към приятеля си, след като с честта му, тъй или иначе, бе свършено. Малко по-късно трябваше да се раздели с котките и с тортите, защото вдовицата англичанка го пропъди от пансиона след безконечна обвинителна реч. Добрата жена удвоила старанията си в кухнята, заделяла средства за разпространение на вярата в далечните земи, сковани от вечна зима, огласяни денем и нощем от зловещия вой на вятъра, както се изразяваше Джейкъб Тод, опиянен от собственото си красноречие. Узнала каква е съдбата на нейните спестявания в ръцете на измамния мисионер, хазяйката избухна в справедлив гняв и го прогони от дома си. С помощта на Хоакин Андиета, който му потърси друго жилище, Тод се пренесе в един от скромните пристанищни квартали, в малка стаичка, но затова пък с изглед към морето. Къщата, собственост на чилийско семейство, необременена от европейските претенции на предишната, бе строена отдавна от варосан кирпич с покрив от червени керемиди и се състоеше от вестибюл при входа, голяма стая без почти никакви мебели, използвана като всекидневна, трапезария и съпружеска спалня, друга, по-малка стая без прозорец, където спяха всички деца, и още една в дъното за наематели. Стопанинът работеше като учител, а жена му подпомагаше семейния бюджет, като лееше свещи в кухнята. Миризмата на восък изпълваше дома. Тод долавяше сладникавия аромат, пропит в книгите, дрехите, косите и дори в душата му и дотолкова бе проникнат от него, че много години по-късно, на другия край на света, щеше все още да лъха на свещи. Когато излизаше навън, не напускаше мизерните улички край пристанището, където никой не се интересуваше от доброто или лошото име на червенокосия чужденец. Хранеше се в бедняшките гостилници и прекарваше по цели дни сред рибарите, като им помагаше в поддръжката на мрежите и лодките. Физическите усилия му се отразяваха добре и по за няколко часа успяваше да забрави наранената си гордост. Посещаваше го само Хоакин Андиета. Двамата се затваряха да разговарят за политика и да си разменят трудове на френските философи, в това време в съседната стая топуркаха децата на учителя, а восъкът за свещите се точеше като нишка разтопено злато. Хоакин Андиета изобщо не спомена за мисионерските пари, макар че нямаше как да не е чувал за тях, тъй като историята бе нашумяла и се обсъждаше на висок глас в продължение на седмици. Тод се опита да му обясни, че не бе имал никакво намерение да извърши измама и че всичко се дължи на неспособността му да се справя с числата, на пословичното му безредие и на лошия му късмет, ала Хоакин Андиета постави пръст пред устните си в общоизвестния знак за мълчание. Засрамен, в момент на разнеженост, Джейкъб Тод неумело го прегърна, а Андиета го притисна за миг, но веднага рязко се отдръпна, изчервен до уши. И двамата отстъпиха едновременно, смутени, без да разбират как са нарушили основното правило на поведение, забраняващо физическия допир между мъже, освен в бойна или спортна схватка. През следващите месеци англичанинът започна да пропада, занемари се и често се скиташе небръснат с дни, вмирисан на свещи и алкохол. Когато прекалеше с джина, ругаеше безспир, като умопобъркан, правителствата, английското кралско семейство, военните и полицаите, системата на класовите привилегии, сравнявайки я с кастовата система в Индия, религията изобщо и християнството в частност.