— Ще се нарича Елайза като майка ни и ще носи нашето презиме — постанови Роуз веднага щом нахрани бебето, изкъпа го и го пови в собствената си наметка.
— В никакъв случай, Роуз? Какво мислиш, че ще кажат хората?
— Това остави на мен. Хората ще кажат, че си светец, щом си приел горкото сираче, Джереми. Няма по-лоша съдба от това да си лишен от семейство. Какво би станало с мен, ако нямах брат като теб? — отвърна тя, познавайки ужаса на брат й от най-малкия намек за разчувстване.
Клюките се оказаха неизбежни и Джереми Съмърс се принуди да се примири и с тях, както и да се съгласи момиченцето да носи името на майка му, през първите години да спи в стаята на сестра му и да внесе безпорядък в дома му. Роуз разказа на всички невероятната история за скъпата кошница, оставена от незнайни ръце в кантората на Британската компания за внос-износ, но никой не се хвана, ала все пак нямаше как да я обвинят, че е кривнала, след като всяка неделя я виждаха да пее на англиканската служба, а тънката й талия сякаш противоречеше на законите на анатомията, та в крайна сметка хората си рекоха, че бебето е плод на негова връзка с някоя разпътница и затова го отглеждат като дете от семейството. Джереми не си даде труда да отрече злобните слухове. Неразумното поведение на децата го объркваше, но Елайза по някакъв начин го покори. Макар да не го признаваше, той обичаше да я гледа как си играе в нозете му привечер, когато сядаше удобно в креслото да прегледа вестника. Но помежду им нямаше прояви на нежност — той се сковаваше дори от простото ръкостискане, а при мисълта за по-близко съприкосновение го обземаше паника.
Когато на онзи 15 март новороденото се появи у Съмърсови, мама Фресия, в ролята си на готвачка и икономка, заяви, че е по-добре да се освободят от него.
— Щом родната му майка го е изоставила, значи е прокълнато и е по-сигурно да не го пипаме — рече тя, но не можа нищо да направи срещу твърдото намерение на господарката си.
Още щом мис Роуз го взе на ръце, бебето ревна с пълен глас, разтресе цялата къща и подложи на изпитание нервите на домашните. Неспособна да го укроти, мис Роуз приспособи креватче в едно от чекмеджетата на скрина си, метна отгоре му завивки и хукна да търси кърмачка. Скоро се върна с някаква жена — бе я намерила на пазара, но не й бе минало през ум да я прегледа отблизо, защото видът на едрите й гърди, издули блузата й, бе стигнал, за да я наеме незабавно. Оказа се глуповата селянка, която дойде в дома им със собственото си бебе, хилаво момченце, мърляво като самата нея. Наложи се дълго да го киснат в топла вода, за да отмият полепналата по дупето му мръсотия, и да натопят жената във ведро с разтвор на белина, за да я почистят от въшките. Двете деца, Елайза и бебето на дойката, се запревиваха от гърчове и черна диария, за каквато семейният лекар и аптекарят немец се оказаха неподготвени. Угнетена от плача на децата, предизвикан не само от глад, но и от болка или скръб, мис Роуз плачеше с тях. Най-сетне, на третия ден, мама Фресия неохотно се намеси: