— Не виждате ли, че зърната на гърдите й са гноясали? Купете коза, за да храним момиченцето и му дайте канелена отвара, инак до петък ще го изпуснем — изсумтя тя.
По онова време мис Роуз едва говореше испански, но разбра думата „коза“, поръча на кочияша да отиде да купи и отпрати кърмачката. Щом докараха животното, индианката намести Елайза направо под налетите бозки за ужас на мис Роуз, защото тя никога не бе виждала толкова противна гледка. Топлото мляко и канелените отвари скоро облекчиха положението — детето престана да плаче, спа седем часа без прекъсване и когато се събуди, лакомо заотваря уста. Няколко дни по-късно придоби сладостното изражение на здравите бебета и започна видимо да наддава. Когато забеляза, че щом козата заблее на двора, Елайза започва да души и да търси бозката, мис Роуз й купи биберон. Не искаше детето да расте с нелепата представа, че добичето е негова майка. Чревните болки бяха едно от малкото неразположения на Елайза в детството й; другите мама Фресия пресичаше с тревите и заклинанията си още при първите признаци, включително и жестоката епидемия от африканска шарка, пренесена във Валпараисо от гръцки моряк. Докато траеше опасността, мама Фресия поставяше нощем върху пъпчето на Елайза парче сурово месо, здраво привързано с червен вълнен парцал — тайно природно средство за предпазване от зараза.
През следващите години мис Роуз превърна Елайза в своя играчка. По цели часове я учеше да пее и танцува, рецитираше й стихове, които малката без усилие запомняше наизуст, заплиташе косите й и я обличаше изискано като кукла, ала ако си намереше друго развлечение или я връхлиташе главоболът, я пращаше в кухнята при мама Фресия. Момиченцето растеше ту в салончето за шев, ту в задните дворове, говореше английски в едната половина на дома, а в другата — смесица между испански и мапуче — индианското наречие на бавачката й, — един ден ходеше облечена и обута като херцогиня, а на другия, боса и загърната само в престилка като сираче, тичаше подир кокошките и кучетата. Мис Роуз я представяше на музикалните вечери, водеше я с колата да пият топъл шоколад в най-хубавата сладкарница, излизаше с нея на пазар или отиваха заедно да гледат корабите на пристанището, но спокойно можеше да прекара няколко дни подред, потънала в писане в загадъчните си тетрадки или в четене на някой роман, без да помисли за своята питомка. Досетеше ли се за нея, се спускаше разкаяна да я търси, обсипваше я с целувки, тъпчеше я със сладкиши и отново я гласеше с кукленска премяна, за да я изведе на разходка. Постара се да й даде най-пълното възможно възпитание, без да забравя какво краси госпожиците. Когато веднъж Елайза взе да се дърпа от упражненията по пиано, тя я хвана за лакътя и без да изчака колата, я повлече дванадесет пресечки по-надолу по хълма до един манастир. На кирпичената стена, над тежката дъбова порта с железен обков, личаха избледнелите от соления вятър букви: „Приют за подхвърлени деца“.
— Бъди благодарна, че ние с брат ми поехме грижата за теб. Извънбрачните и изоставените деца стигат дотук. Това ли искаш?
Детето безмълвно отрече с глава.
— Тогава по-добре се научи да свириш на пиано като порядъчно момиче. Разбра ли ме?
Елайза се научи да свири бездарно, без чувство, но благодарение на послушанието си още дванадесетгодишна акомпанираше на мис Роуз на музикалните вечери. Въпреки че измина много време, без да се упражнява, тя не изгуби умението си и доста години по-късно бе в състояние да си изкарва хляба в един пътуващ вертеп, макар подобна мисъл изобщо да не бе минавала през ума на мис Роуз, когато настояваше да я въведе в света на възвишеното музикално изкуство.
След много години, през един спокоен следобед, докато отпиваше от чашката китайски чай и разговаряше с приятеля си Дао Циен в изящната градина, създадена от тях двамата, Елайза проумя, че странницата англичанка е била много добра майка, и изпита признателност към нея за безкрайната вътрешна свобода, с която я бе дарила. Мама Фресия бе втората опора на детството й. Вкопчена здраво в широките й черни поли, докато жената шеташе, Елайза не я пускаше и направо я побъркваше от въпроси. Така запомни разни индиански легенди и предания, разбра как да разчита знаците на животните и на морето, как да разпознава навиците на привиденията и посланията на сънищата, а освен това се научи и да готви. Със силния си нюх бе в състояние да различи със затворени очи продуктите, тревите и подправките и усвояваше тяхното приложение както запомняше наизуст стихове. Скоро й разкриха тайните си и сложните креолски ястия на мама Фресия, и изисканите десерти на мис Роуз. Притежаваше рядко призвание за готварство и още седемгодишна умееше без погнуса да обели говежди език и да изкорми кокошка, да замеси без признак на умора тесто за двадесет банички и да чисти боб до безкрай, като в същото време слушаше със зяпнала уста страховитите индиански легенди на мама Фресия и живописните й преразкази на житията на светците.