— Тук всички са метиси, дори и висшите класи. Естествено, не го признават. Крият индианската си кръв като срамна болест. Не ги упреквам — индианците се славят като нечистоплътни, пияници и мързеливци. Правителството се мъчи да подобри расата и привлича европейски преселници. На юг на новодошлите подаряват земя.
— Любимият им спорт е да изтребват индианците, за да си присвоят земите им.
— Преувеличаваш, Джон.
— Не е нужно непременно да стрелят по тях, достатъчно е да ги пристрастят към пиенето. Но, разбира се, да ги убиват е много по-забавно. Във всеки случай ние, британците не участваме в това забавление. Нас земята не ни интересува. Защо да садим картофи, ако можем да забогатеем и без да си сваляме ръкавиците?
— За предприемчивия човек тук не липсват възможности. В тази страна всичко тепърва предстои. Ако искате да успеете, вървете на север. Там има сребро, мед, селитра, гуано…
— Гуано ли?
— Птичи курешки — поясни морякът.
— Нищо не разбирам от това, мистър Съмърс.
— Мистър Тод не мисли как да забогатее, Джереми. Занаятът му е християнската вяра, нали?
— Протестантската колония е многобройна и заможна, ще ви помогнем. Заповядайте утре у дома. Всяка сряда сестра ми Роуз урежда музикални вечери, ще бъде подходящ случай да намерите приятели. Ще изпратя колата да ви вземе в пет следобед. Ще прекарате добре — рече Джереми Съмърс на сбогуване.
На другия ден, освежен от непробудния нощен сън и продължителната баня, помогнала му да свали наслоените в душата му налепи от сол, макар и с още разлюляна походка поради корабната привичка, Джейкъб Тод излезе да обиколи пристанището. Разходи се, без да бърза, по главната улица, разположена успоредно на морето, толкова близо до брега, че се усещаха пръските на вълните, пийна нещо в някакво кафене и обядва в гостилница на пазара. Бе напуснал Англия сред ледена февруарска зима и след като прекоси безбрежната пустош от вода и звезди, объркала дори спомените му за миналите любовни увлечения, пристигна в южното полукълбо в началото на друга безпощадна зима. Преди тръгване не му мина през ум да се осведоми за климата. Представяше си времето в Чили топло и влажно като в Индия, смятайки, че това е присъщо на земите на бедните, ала се озова изложен на леден вятър, който пронизваше до кости и вдигаше вихри от пясък и боклуци. Няколко пъти се залута сред криволиците на уличките, въртеше се, обикаляше и се връщаше все на същото място, откъдето бе тръгнал. Катереше се през пасажи, измъчени от безкрайни стълбища, проврени между причудливи, окачени в нищото къщи, и от възпитание се стараеше да не забелязва домашните подробности в чуждите прозорци. Натъкна се на романтични площади с европейски вид, украсени с малки градинки, където военни оркестри свиреха музика за влюбени, и прекоси недорасли паркове, изпотъпкани от магарета. Огромни дървета растяха по продължение на важни пътни артерии, напоявани от отпадъчните води, които свободно се стичаха надолу по хълмовете. В търговската част присъствието на британците бе толкова очевидно, че на човек му се струваше, че диша въздух от други ширини. Табелите на някои магазини бяха изписани на английски и сънародниците му крачеха облечени сякаш се намираха в Лондон, с неизменните черни чадъри като погребални агенти. Щом се отдалечи от централната част, мизерията го зашлеви като плесница — хората изглеждаха недохранени, сънливи, край вратите на църквите висяха войници в протрити униформи и просяци. В дванадесет на обед забиха с все сила всички църковни камбани едновременно и мигновено глъчката утихна, минувачите се спряха, мъжете свалиха шапки, малкото излезли жени коленичиха и всички се прекръстиха. Видението продължи колкото дванадесетте удара на камбаните и веднага след това улицата закипя отново, като че нищо не бе се случило.
Англичаните
Изпратената от Съмърс кола пристигна в хотела с половинчасово закъснение. Кочияшът се бе почерпил порядъчно, но Джейкъб Тод нямаше никакъв избор. Купето потегли в посока на юг. След продължилия няколко часа дъжд улиците бяха непроходими, особено там, където локвите от водниста кал прикриваха дълбоките ями — истински клопки, в които при недоглеждане можеше да пропадне цял кон. От двете страни на платното чакаха деца с впрегнати двойки волове, готови да се втурнат да спасяват срещу няколко монети затъналите коли. Ала въпреки притъпеното си от алкохола зрение водачът успя да избегне дупките и скоро се заизкачваха по нанагорнище. Когото стигнаха до хълма Серо Алегре, където живееше по-голямата част от чуждестранната колония, изгледът към града рязко се промени и колибите и къщурките с общи дворове от ниското изчезнаха. Бричката спря пред постройка в едри мащаби, но с измъчен вид, творение с претенциозни кули и безполезни стълбища, наместено върху неравния терен и осветено от толкова факли, че нощта бе отстъпила надалеч. Прислужник индианец в несъразмерно широка ливрея отвори вратата, пое палтото и шапката на Тод и го поведе към просторен салон, обзаведен с хубави мебели и някак театрални завеси от зелено кадифе, претрупан от украшения, без нито един празен сантиметър за отмора на очите. Гостът предположи, че и в Чили, както в Европа, голата стена се смята за белег на бедност, и разбра грешката си много по-късно, когато получи достъп до строгите домове на чилийците. Картините бяха поставени под наклон, за да се виждат добре отдолу, а високите сумрачни тавани се губеха от погледа. Голяма камина с пламтящи дебели цепеници и няколко мангала с разпалени въглища пръскаха неравномерна топлина — докато нозете оставаха ледени, главата гореше като в треска. В салона имаше малко над дузина души, облечени по европейска мода, и между тях сновяха няколко униформени прислужнички с подноси. Джереми и Джон Съмърс пристъпиха към него, за да го поздравят.