— Няма да ми я отнемете. Тя е моя дъщеря и ще остане с мен.
Смехът на мъжа екна като лай.
— Не се ли сещаш малко късно да спасяваш момиченцето си, Джоузеф? Освен това тя вече не принадлежи на теб… а на нас. Една от нас е. Предаде ни, но ще си понесе наказанието. Сега се разкарай от пътя ми, преди да пострадаш.
Здравенякът беше залепил очи в шефа си в очакване. Не чака дълго.
Дълго преди първият удар да се забие в средата на корема му, Дейвид осъзна, че няма как да спечели тази битка. Но може би ако Таша разбере колко ожесточено се е борил за нея, най-сетне ще прозре колко много я обича.
Дейвид замахна с юмрук към здравеняка, но сякаш удари стена. После втори удар се вряза странично главата му и той се свлече на колене. Онзи го вдигна на крака, опря го на вратата и премести железния прът в дясната си ръка. Последва трети удар — от долу нагоре, право в брадичката, така че разтърси ченето му. Четвъртият размаза скулата му.
Дейвид така и не усети петия.
58
Сърцето на Ема заблъска. Какво се случваше? Кой беше този човек? Как беше проникнал с нея в трезора? Тръпка страх прободе всеки сантиметър от кожата й, щом тялото на мъжа притисна нейното плътно в студените стоманени сейфове. По силните ръце и широката, мощна гръд, опряна в гърба й, се досещаше, че е мъж. Той обездвижи бедрата й със своите; ръцете й бяха заклещени под тялото. Не можеше да помръдне. Едва успяваше да си поеме дъх.
Дали някоя отрепка от улицата не я бе проследила вътре? Беше оставила входа отворен — според указанията.
Ще ме изнасили.
Тя вдиша през нос и подуши ръката върху устата си. Не усети воня на немито — мъжът миришеше на чисто. Той взе бормашината от нея с дясната си ръка, без да отпуска лявата, с която беше стегнал устата й, и натисна спусъка.
Ще ме убие.
Не можеше да види какво прави, чуваше единствено бормашината, съвсем близо до главата си.
Първият щифт в ключалката изпращя и се счупи. Какво прави той?
По-скоро усети, отколкото чу изключително тихите думи, произнесени до ухото й — просто дъх, приел форма. Ясно й беше, че и най-мощният телефон не би могъл да ги улови.
— Ще стане далеч по-лесно, ако знам, че мога да те пусна.
Думите бяха толкова ефирни и неуловими, че дори не беше сигурна какво е казал.
Той премести тежестта си така, че да й позволи да се отдръпне малко. Тя извърна леко глава, а той премести своята напред, точно до нея, в отражението в лъскавата повърхност на заключените сейфове. Когато я бе притиснал към стената, челникът й се бе завъртял нагоре, така че сега не грееше право в него; все пак на отразената светлина си личеше, че той е с маска, покриваща главата и лицето му. Имаше тесен процеп за устата, както и един за очите… очи, които се взираха право в нейните, хипнотизиращо електриковосини.
Тя потисна въздишката си, щом каменното изражение отправи ново послание: Тук съм, за да помогна.
Най-сетне той я пусна изцяло, без да отлепя очи от нейните, в очакване на реакцията й.
Тя поклати глава бавно наляво-надясно, приковала поглед в него. Идеше й да изкрещи, да се развика, да го заудря със сетните останки от сили в тялото си. Само че беше тук заради Оли.
Той погледна бормашината в ръката си и посочи телефона в джоба й.
— Говори — произнесе без глас.
— Шибана, тъпа бормашина — пророни тя.
Забеляза следа от усмивка през процепа в маската и за миг си представи облекчението, което ще донесе гласът й на Том след краткото й мълчание.
В опитните ръце на мъжа бормашината свърши работа едва за няколко минути и накрая и последният щифт се прекърши. С едно натискане с отвертката ключалката превъртя. Беше се получило.
— Бинго — промърмори тя, вярна на ролята си.
Очите й все още не изпускаха нито едно движение на мъжа, сърцето й все още кънтеше в гърдите й. Тя пъхна втория ключ и вратичката се отвори. Сейфът беше от по-големите, без вътрешно чекмедже. Ема дръпна челника обратно на мястото му, надникна вътре и този път не успя да потисне удивлението си.
— Злато — произнесе, а очите й погълнаха натрупаните ред върху ред кюлчета, грейнали в яркожълто на лъча на челника.
Всяко беше около осем сантиметра дълго и четири широко. Тя бръкна и извади едно. Беше доста тежко за размерите си; челникът освети надписа, отпечатан в метала.
1 КИЛОГРАМ.
Нямаше представа колко са на брой, но беше сигурна, че са над сто.
Светлите очи наблюдаваха лицето й, докато се дивеше изумено на съдържанието на сейфа. Тя обърна глава, срещна очите му и присви своите въпросително.