— Хайде, Беки — рече си тихичко.
— Какво? — долетя гласът й. — Сигурен ли си? Мамка му! Том… Няма го тук — обяви тя. — Оли не е тук. А Джули е в безсъзнание.
— По дяволите! — кресна Том и блъсна с длани по масата.
— Том, чуваш ли ме?
Ема крещеше през сълзи и го викаше по име. Дори и не опита да прикрие с кого говори, което обясняваше всичко. Той включи звука на телефона си.
— Какво стана, Ема?
— Намерихте ли Оли, Том?
Той затвори очи.
— Том! — изкрещя тя. — Намерихте ли го, за бога?
— Ема, много съжалявам. Не беше там, където очаквахме. Опитваме се да установим къде са го преместили.
— Не!
Дори едносричната дума излъчваше агонията й, а той нямаше как да я успокои. Внезапно чу затръшването на вратата на колата, а после двигателят изрева.
— Ема! — викна той.
Не последва отговор. От радиостанцията се разнесе гласът на Ник Хейвърс.
— Сър, тя тръгна… кара бързо. Много бързо. Следваме я… Какво да правим?
— Засега я следвайте. След малко ще се свържа с теб, Ник.
Той отново вдигна телефона и извика:
— Ема!
Не получи отговор.
Как бяха разбрали? Том я беше уверил, че е безопасно. Как бяха разбрали?
Шумът от собствените й мисли блъскаше из изтощения й ум.
— Ти държиш нашето злато, ние държим твоя син — беше казал гласът. — Предупредихме ви да не намесвате полицията, но ти ни измами, Ема. Това не ни е по вкуса.
Тя им се развика по телефона, но крясъците й не променяха нищо.
О, Оли, толкова съжалявам.
— Трябва да се измъкнеш на полицията — веднага. Какво ти дадоха? Радиостанция? Микрофон? Телефон? Тръгвай и го изхвърли през прозореца. Ще те наблюдаваме. Измъкни им се, после ще ти кажем какво да правиш след това. Ако се издъниш, със сина ти е свършено.
Полицията не я интересуваше. Не я интересуваше ще заловят ли тези хора, или не. Искаше да си върне детето и този път щеше да постъпи точно според указанията им. Тя натисна педала до дъно.
Успокой се, Ема.
Осъзнаваше, че ако развие твърде висока скорост, пътната полиция ще я спре — а с багажник, пълен със злато, това щеше да сложи края на всичко. Само че трябваше да се изплъзне на екипа, който я следеше.
Телефонът, телефонът. Тя спусна прозореца и изхвърли австралийския телефон през него. Погледна в огледалото за обратно виждане. Зад нея се движеше моторист — беше застанал по средата на пътя, за да не пропуска никого. Ема ускори, а мотористът забави малко, за да попречи на следващите я полицаи. Знаеше кой е… явно щеше да попречи на полицията да я последва.
Чакаше. Надяваше се. Молеше се телефонът на Таша да звънне и да чуе мъжа с дрезгавия глас.
— Сър, ще я изпуснем.
Отново беше Ник Хейвърс.
— Един моторист е застанал в средата на платното и се движи бавно; не можем да го заобиколим, без да включим сирените. Вероятно е от тях.
Рори Слейтър, досети се Том.
— Сър… Освен това тя изхвърли нещо през прозореца. Стори ми се, че е телефон.
Проклятие! Някак бяха разбрали, че полицията е замесена. Как бяха успели?
— Ще се обадя на Дейвид Джоузеф — рече Том на Пол Грийн. — Може Наташа да е сметнала, че решението й да ни помогне е грешка, и да се е свързала с тях. Не се сещам за друг начин да са разбрали. Ще говоря с Дейвид. Да видим какво ще изкопчи от нея.
Той помоли един от оперативните да набере домашния номер на семейство Джоузеф. Никой не вдигна.
— Опитайте по радиостанцията — нареди той.
Беше от ключова важност да се свърже с Дейвид.
Не последва отговор.
— Нека екипът влезе в къщата — нареди той. — Бандата знае, че я следим, така че не рискуваме нищо. Това мълчание не ми харесва.
Пол Грийн се приближи до него.
— Том… Според моя ЧИП всичко се развива според плана. Може и да са наясно, че знаем за Оли и за обира, но не казаха на Ема къде ще се състои размяната, тоест ако тя се изплъзне на екипа, който я следи, нямат причина да променят плана. Доколкото е известно на ЧИП-а, мястото на срещата си остава същото. Ако се промени, той ще ни извести.
Том кимна с благодарност и отново вдигна радиостанцията.
— Ник, искам да се престориш, че се опитваш да задминеш моториста… но не бъди прекалено настойчив. Престори се, че се опитваш да я настигнеш, но накрая я остави да се изплъзне. Май знаем къде отива. Ако продължиш да я следиш, ще преместят срещата на друго място, където тя ще е изложена на голяма опасност.