Том отново насочи вниманието си към камерите — към мястото, на което се надяваше и молеше да се състои размяната. На гробището беше тъмно и пусто. Не се забелязваше нищо.
Радиостанцията му изпращя.
— Господин Дъглас, намираме се в къщата на Джоузеф. Задната врата е разбита. Открихме Дейвид Джоузеф на пода в кухнята. Не е добре, сър. Повикахме линейка, но са го подредили доста добре.
Мамка му. Нещата се влошаваха все повече.
— Ами Наташа? Тя добре ли е?
— Момент, сър.
Чу се размяна на реплики.
— Претърсихме цялата къща и двора, сър. Няма и следа от момичето. Отвлекли са го.
60
В дома на Макгинес цареше задушаваща жега. Беки избърса лице с омачканата хартиена кърпичка. Възможно ли беше да са се заблудили толкова? Проникването в имота премина точно по план. Изчакаха командването да прецени кога е точният момент, за да влязат. А сега не разполагаха с нищо. Проклета работа.
Джули Макгинес лежеше по гръб в средата на леглото, напълно облечена. Беше в безсъзнание. На нощната масичка имаше пластмасово шишенце от темазепам и синя еднолитрова бутилка джин „Бомбай сапфир“. В отчаянието си Беки изплю една ругатня в радиостанцията:
— По дяволите. Взела е приспивателни. Нямам представа колко — шишенцето е наполовина празно, но освен тях е пила и джин. Не ми прилича на опит за самоубийство — в бутилката има още доста алкохол. Ако трябва да предполагам, пищящото за майка си дете не й е понесло добре. Трябва да извикаме лекар и да опитаме да я свестим.
От оперативния щаб се съгласиха и поеха организацията.
Беки огледа проснатото в леглото тяло. Какво ли е да си съпруга на главорез като Фин Макгинес? Разбира се, самата Джули също не беше ангел. Въртеше своята част от бизнеса от друга къща; в него очевидно бяха въвлечени и момичета едва на тринайсет години. Дали е била такава още преди да се събере с Макгинес, зачуди се Беки. Или това беше резултат от съжителството й с човек като него?
Жената на леглото имаше коса до раменете с плътночерен цвят, който надали беше естествен; кожата й беше обагрена в оранжевеещия цвят на изкуствен тен. В съня ъгълчетата на устата й се бяха извили кисело надолу, а тежкият, тъмен очен грим се бе размазал и се бе просмукал по бръчките в краищата на очите. Беки си каза, че когато се погрижи за външния си вид, Джули Макгинес навярно е доста впечатляваща — имаше фино тяло и големи гърди. Всичко обаче беше фалшиво. Излъчването й беше някак потискащо — сякаш това тяло на леглото беше истинската, тъжна личност зад лъскавия разкош, донесен й от живота, който бе избрала.
— Имате ли минутка, госпожо? Не е лошо да видите нещо.
Гласът от прага накара Беки да се обърне. Младият полицай изглеждаше тромав: нахлузил бронежилетка, преметнал през рамо полуавтоматична пушка със спуснат предпазител. Той сочеше помещението в другия край на площадката. Беки го последва в обширна баня с ъглова вана с джакузи и с огромна душкабина. На пода в средата имаше пластмасова постелка за преобуване и пакет пелени със снимка на бебе отпред. Полицаят вдигна една от пелените и я подаде на Беки.
— Не знам разбирате ли от пелени, госпожо, ама ние вкъщи си имаме новородено — ще се събере два пъти в тази пелена.
Беки кимна и отиде до кошчето за боклук. Вътре имаше няколко използвани пелени. Оли беше живял тук.
Къде беше сега обаче, по дяволите?
61
Глупачка, пълна глупачка. Защо все смяташе, че тя знае най-добре? Защо не се беше подчинила, както бе предложил Дейвид?
При мисълта за Дейвид всичко я връхлетя отново. Как е могъл да постъпи така с Каролайн и Таша? А сега единствено заради безумната му постъпка преди шест години тя бе загубила бебето си. Ема вдигна и двете си ръце и блъсна по волана.
Къде е Оли? Защо Том не го е открил?
— Оли, миличък, ще те намеря, обещавам ти! — извика тя с надеждата че между нея и сина й действа някакъв телепатичен канал, все още неизвестен на науката.
Избягваше да мисли за случилото се в трезора. Опакова мислите и въпросителните и ги изтласка в дъното на ума си. По-късно щеше да намери време да разгледа и това. Сега единствено Оли имаше значение.
Мъжът беше позвънил отново на телефона на Таша. Беше изпълнила указанията му. Отбивката от магистралата беше точно отпред.
Нямаше представа какво предстои. Дали ще се срещне с хората, отвлекли сина й? Същите, които бяха похитили и Наташа и я бяха държали в плен всички тези години? И за които беше съвсем нормално да накарат едно дете да краде от магазини, да обира, да пренася наркотици и какво ли още не? От все сърце си мечтаеше да има автомат, за да изстреля един откос и да погуби цялата тази сган. За момент си каза, че си струва доживотната присъда, ако успее да премахне тези отрепки от лицето на Земята.