— А информаторът ви?
— Също е чест гост в тъмната мрежа. Почти сигурен съм, че това е лично отмъщение срещу Гай — или Итън — Бентли. Информаторът каза, че Бентли подготвял обир, а той щял да купи стоката.
— А как така Бентли знае името на човека, складирал златото? Хакерът му е трябвало да го научи, за да открие номера на сейфа.
— Предвид кой е брат ти, вероятно ти е ясно, че не е нужно да си корифей в хакерството, за да научиш и последната подробност за някого, започвайки почти от нулата — просто е проследил низа от коментари, посетените сайтове, такива неща, и така е установил самоличността му.
— Къде е информаторът ви в момента?
Грийн наклони глава.
— Виж екран три. Там е — чака.
Том проследи посоката на показалеца на Пол Грийн до екрана. В сенките стоеше висок мъж в черен бомбър; Бентли и биячът му не го бяха забелязали. Том успя да различи, че е с обръсната глава и като че имаше козя брадичка.
— Намира се в дъното на гробището. Чакайте… извади телефона си.
Мъжът на екрана доближи телефона до ухото си, вдигна другата си ръка и се потърка по темето. Том се заслуша в разговора на Пол с него и във въпросите, които му задаваше. Мъжът вдигна ръка и отново потри глава. Том задържа очи на монитора още миг.
— Пол, може ли да поговоря с информатора ви, моля?
Пол Грийн повдигна вежди.
— Защо?
— Моля те, попитай го би ли поговорил с мен?
Грийн повдигна рамене.
— Блейк, един от полицаите до мен — главен инспектор Том Дъглас — би искал да поговори с теб, ако е възможно.
Том щеше да се изсмее на псевдонима Блейк, но се чувстваше зле, измамен, излъган, а в същото време — и развълнуван.
Грийн му подаде телефона. За момент Том не можа да проговори.
— Май толкова съм те стреснал, че си онемял, мило братче — разнесе се гласът, който Том познаваше отлично, но не беше очаквал да чуе повече през живота си. — Все още си Етичния, както виждам… все още се стремиш да оправиш света.
Той най-сетне проговори.
— Джак… Какво става, по дяволите? Какви ги вършиш?
63
Том слушаше гласа на брат си със смесица от гняв, облекчение и радост. Искаше му се повече от всичко да е на гробището, за да фрасне Джак по мутрата, да го събори на земята, а после да го вдигне и да го стисне с все сила в прегръдките си.
— Как се замеси в това, Джак?
— Замесен съм от самото начало. Мислех, че вече си се досетил.
Том действително се беше досетил, но не му се искаше да го признае сам пред себе си. Не беше осъзнал единствено, че Джак не действа сам. Сега обаче беше очевидно. Брат му работеше в комбина с Гай. Толкова дни и нощи заедно в стаята на Джак, без да пускат Том вътре… Може би именно те бяха натопили бащата на Гай. Или пък го бе сторил Джак, а Гай се беше досетил; в момента нямаше значение. След това явно Гай бе започнал да избира жертвите, а Джак ги хакваше.
— Хакерството е едно, похищението — друго.
— Не ставай смешен, Том. Нямам нищо общо с отвличането на Наташа Джоузеф преди шест години. Моята задача беше да хакна системата. Щом научих какво е намислил Гай, се опитах да го предотвратя.
— Може и да не си участвал в отвличането на Наташа, но все пак си замесен в планирането на сериозен обир. Това е в реда на нещата, така ли? Кога беше преломният момент? — попита Том с пропит от сарказъм тон, който прикриваше обидата му.
— Когато Гай реши, че съм незаменим, и насъска армията биячи срещу мен, за да е сигурен, че ще правя каквото ми каже. Бях затънал много, много дълбоко. Всичко започна на шега, но внезапно нещата загрубяха, а Гай не искаше да ме пусне.
— Голямо лайно си, Джак. Причини много мъка на много хора.
Въртележката от чувства отново завъртя Том, после спря в нова позиция. За миг се възцари мълчание. После Джак заговори с тих, овладян глас.
— Мислех, че и Каролайн, и Наташа са мъртви. Някак успявах да понеса измамите — не много лесно, но когато започнаха да страдат хора, отказах да участвам. Трябваше да намеря начин да се измъкна. Ако не бях загинал, Гай щеше да изпрати Фин Макгинес да ме търси, а ако просто изчезнех, щеше да се насочи към теб или към Ема, може би дори към Люси, за да ме принуди да се появя. Отдавна чакам удобен случай да го прецакам и най-сетне часът за разплата удари. Защо иначе бих рискувал всичко с появата си тук?
Том занемя, но не искаше Джак да затваря… не искаше да губи връзката с него.
— Все едно — заяви брат му. — Колкото и да ми е приятно да обсъждаме решенията ми, изглежда имаме друг проблем. Според Грийн Гай държи бебето на Ема. Не очаквах отново да пробва същия номер.