— Оли е единственият коз, с който разполага. Преди време предложил да върне Наташа на Дейвид в замяна на помощта му. Дейвид обаче отказал.
— Винаги е бил задник.
— Задник или не, пребит е доста сериозно, а Наташа изчезна. Явно са я отвлекли, а после са пребили Дейвид. Освен това са в течение, че Ема ни съдейства. В момента е в колата с Макгинес.
— Мамка му!
Ругатнята разкри цяла вселена емоции за Том. Той искаше да затвори. И да каже на брат си да върви по дяволите. Искаше да седи тук и да слуша гласа му. Всъщност не знаеше нито какво иска, нито как се чувства. Знаеше със сигурност обаче, че Джак познава тази банда по-добре от всички тях, а Ема се нуждаеше от помощ.
— Откъде беше сигурен, че ще се случи точно така, Джак… че Гай ще планира това?
— Просто го наблюдавах. Следвам всеки негов ход в тъмната мрежа от шест години насам в очакване на шанса да го съсипя. Досетих се коя е жертвата, а когато потърси купувач, направих заявка.
В ума на Том оживя видението на Джак, седнал в самотна, тъмна стая в някое уединено кътче на света, залепен за компютърния екран в очакване на часа на отмъщението. Той го прогони решително.
— Познаваш тези мръсници… бил си един от тях — каза той.
— Думите ти са излишни, мило братче, но си прав, разбира се.
— И какво да правим сега?
— Ще ви осигуря малко време. А ти, Том, трябва да се погрижиш за безопасността на Ема.
Линията прекъсна.
Том остави телефона и затвори очи за миг. Какво се беше случило току-що? Самият той едва можеше да повярва.
— Няма ли да споделиш какво става?
Пол Грийн беше впил очи в него изпитателно.
— Не ми се иска, честно казано. Ясно е, че в някакъв момент ще трябва да го направя, но за момента нека просто да открием детето, да спасим Ема и да арестуваме Гай Бентли. Вашият Блейк…
— Имаш предвид уж мъртвия си брат Джак?
— … ще ни осигури известно време.
— Знаеше ли, че е жив? — попита Грийн.
— Разбира се, че не. А ти?
Том осъзна колко глупаво звучеше подобен въпрос. Никой не би му позволил да поеме операцията, дори и само ако подозираха нещо. За щастие разговорът им бе прекъснат — един от микрофоните на гробищата засече телефонен звън.
— Момент — каза Грийн. — Трябва да чуем.
Звънеше телефонът на Гай Бентли. Той се обади грубо:
— Да?
Настъпи пауза, докато човекът отсреща говореше.
— Как така си забавил плащането? На какво основание?
Не чуваха какво казва Джак.
— Виж какво, нещастник такъв, разбрахме се за час и за място. Ние сме тук. Ти къде си, боклук?
Гай отново замълча.
— Пълни глупости. Тя беше просто куриер. Разбира се, че не са я проследили… иначе досега щяха да са ни арестували, не мислиш ли?
Гай закрачи нагоре-надолу по алеята и гласът му се чуваше ту високо, ту ниско в зависимост от посоката, в която се обръщаше.
— Знам, че можеш да се откажеш от сделката. Само че няма да го направиш, нали… Да, да, успокой се. Ето, моята горила ще пусне оръжието си на земята и ще стъпи отгоре му, щом ти се вижда толкова необходимо. Ще се видим след час.
Гай затвори, сложи ръце на кръста си и се огледа наоколо. После се обърна към другия мъж.
— Няма да вися тук още час — топките ми замръзнаха. Освен това вече става късно за това място. Трябва да намерим друго. Ще му дадем адреса, когато звънне. Няма да стане съвсем както иска той.
Грийн се обърна към Том с гримаса, която издаваше мълчалив стон. Където и да отидеха сега, нямаше как да организират наблюдението им. Бяха спечелили време, но бяха загубили всички други предимства.
64
Том се мъчеше да прогони от ума си образа на Джак — с обръсната глава и с козя брадичка — но не се получаваше. Единствено положението на тялото му и типичното потъркване по главата, докато говореше по телефона, го бяха издали; Том спокойно можеше да се размине с него на улицата, без да го разпознае. От дългата проскубана опашка нямаше и помен, брадясалото му лице беше променено. Единствено пронизващите светлосини очи можеха да го издадат.
Джак им беше осигурил един час, за да намерят Оли и да спасят Ема, така че трябваше да се възползват от всяка секунда. Той потърси Беки по радиостанцията.
— В момента изнасяме Джули от къщата — докладва тя задъхано. — Опитвам се да я накарам да ходи сама, за да се съвземе. Трябва да се изнесем, преди Макгинес да стигне дотук. Струва ми се обаче, че имаме напредък. Взе да мърмори нещо.
Като фон се чу пъшкане. И отново гласът на Беки: