— Хайде, Джули. Къде е хубавото детенце, за което се грижеше?
Том чу завален говор, след което Беки възкликна.
— Би ли повторила, Джули? — рече тя отсечено и настоятелно. — Мамка му, мамка му, мамка му.
Том замълча.
— Том, твърди, че е дала на Оли хапче, защото не спирал да плаче. Хапчетата са темазепам. Попитах я колко му е дала, но тя просто клати глава. Чакай, пак каза нещо.
Настъпи пауза. Околните звуци издаваха, че се намират пред къщата. Явно се опитваха да извлекат или да изнесат Джули, преди минутите до появата на съпруга й да изтекат.
— Казва, че Мел взела бебето. Попитахме я коя е Мел и къде го е отвела, но не получихме отговор. В момента повръща, а и непрекъснато се унася. Доколкото си спомням, в списъка, който ни дадоха от „Титан“, нямаше жена на име Мел. Нямам представа за кого става дума. Ще я натоварим в един от микробусите и се омитаме оттук. Полицаите от мобилния екип заемат позиция по тъмните ъгли. Наредиха ми да чакам в колата на безопасно разстояние до завръщането на Макгинес и спасяването на Ема.
— Ясно, Беки. Стой там. Ние ще разучим коя е Мел оттук. Ще те държим в течение. Щом приключите там, искам да отидеш в дома на семейство Джоузеф. Нещо е станало с Наташа. Не знам какво, но трябва да намерим бедното момиче. Никой не знае къде е, но не бива да допускаме смъртта на още едно дете.
Беки простена, но Том нямаше време за повече разяснения: Пол Грийн отново вдигна телефона и се чу името „Блейк“. Явно договаряха мястото, на което щяха да предадат парите. Том му даде знак, че иска да говори с Джак, затова Пол му подаде телефона, щом приключи.
— Джак… действително ли ще предадеш парите, за да купиш златото?
— Не и ако не е абсолютно неизбежно. Не мога да поема риска Гай да ме разпознае. Разбере ли, че съм жив, няма да миряса — дори от затвора. Смята ме за мъртъв; трябва да остане убеден в това.
— А разполагаш ли с тези пари?
— Имах тайна сметка, която опразних преди няколко месеца. Тоест да, разполагам.
Това не беше за вярване.
— Значи ти си опразнил сметката?! Онази в Швейцария? Реших, че са я открили те.
— Аха… значи си намерил картата памет. Надявах се това да не се случи.
Подобно на пробитата ключалка в трезора, щифтчетата взеха да се нареждат по местата си в главата на Том. Усещаше, че скоро ще е в състояние да завърти ключа и да разбере всичко. Беше съвсем близо.
— Остави това за момента. Искам да помислиш внимателно, Джак. Кажи ми, чувал ли си името „Мел“ досега?
От отсрещната страна се чу рязко поемане на въздух.
— Не намесвай Мел, Том. Тя не носи вина за нищо.
Тонът на Джак беше груб, отбранителен.
— Коя е тя? Не ми губи времето, Джак… Оли е при нея.
— Боже господи! — пророни Джак. — За чий шибан дявол го е взела?
— Коя е Мел? Казвай веднага, по дяволите! Джули е дала на Оли приспивателно, за да спре да плаче.
— Нещата стават все по-зле. Джули открай време си е тъпа; ти обаче знаеш коя е Мел. Срещал си се с нея два пъти и хич не я хареса. Мел… не си ли спомняш? Мелиса.
— Да ме вземат дяволите… любовницата ти? Жената, заради която заряза Ема, е част от бандата? Нямам думи, Джак!
Том се зачуди познава ли изобщо този човек.
— Май наистина още не си проумял… Така ли е, мило братче? Няма значение. Ще издиря Мел. Веднага ми изпрати човек с лаптоп и с мобилен безжичен интернет. Грийн знае къде съм. Колкото по-бързо ми го осигуриш, толкова по-скоро ще открия Оли.
Без повече обяснения Джак затвори.
Беше отнело само пет минути да осигурят на Джак лаптоп, а няколко минути по-късно Том получи съобщение на мобилния си. Адресът на Мелиса беше изпратен на личния му имейл. Джак явно не беше загубил форма.
Той придърпа отворения лаптоп към себе си. Пощенската му кутия беше задръстена с обичайните досадни съобщения, но той кликна върху това с име БЛЕЙК. Вътре го очакваше адресът, придружен от съобщение.
Мел е любовница на Гай — открай време — затова внимавайте. Не е опасна, за разлика от главорезите на Гай, които може да са наоколо. Най-добре е да заведете там Ема — Мел надали ще предаде бебето на човек, когото не познава, а предполагам, че знае коя е Ема.
Мел е била свидетел на доста от ужасяващите постъпки на Гай, но не би допуснала той да убие бебе. Според мен именно затова е взела Оли. Това обаче е само предположение. Сигурно има някакъв план, тъй като Гай ще я убие, щом разбере. Успех, мило братче.
Том се обърна към началника на мобилния екип. Той се взираше в монитора с къщата на Макгинес в Солфорд — абсолютно притихнала, в очакване, съвсем пуста. Полицаите обаче бяха там, наблюдаваха, скрити в сенките, в очакване на мига, в който щяха да заловят Макгинес. Том разпозна колата на Беки, паркирана в дъното на улицата, извън обсега на куршумите.