В минутата, в която Ема се качи в колата на Макгинес, екипът в оперативния щаб прие, че планираното завръщане на Оли изобщо няма да се случи. От бандата не се опитаха да прикрият самоличността на Фин. Дори бяха използвали името му, а сега — според екипа, следващ рейнджроувъра — той я водеше към дома си. Том беше наясно, че съдбата на Ема е решена далеч преди появата й на гробището.
В рейнджроувъра Ема усети, че я обзема клаустрофобия. Застоялият въздух сякаш беше пропит с мириса на страха й. Тя нямаше представа къде се намират, но я интересуваше единствено Оли — искаше да си го върне, да го стисне в прегръдките си.
Фин й проговори само веднъж, докато пътуваха.
— Шефът каза, че си била момичето на Джак Дъглас.
Той се изхили мръснишки.
— Каквото повикало, такова се обадило, а? Жалко, че умря.
Тя повдигна вежди. Фин се ухили на изражението й и се приведе към нея. Лъхна я дъх на застоял тютюнев дим.
— Изпуснах шанса да го пречукам лично — каза, с лице на няколко сантиметра от нейното.
Тя се извърна отвратено, а той отново се изсмя. Какво искаше да каже? Откъде познаваше Джак? В момента обаче Ема не можеше да се разсейва с Джак. Отиваше да вземе Оли. Вълнението й нарасна и дишането й стана плитко и учестено. Оставаше още малко.
Следвайки указанията на Фин, напуснаха магистралата и завиха по широка улица. Къщите бяха доста навътре от пътя.
— Завий вляво тук, после по третата алея вдясно. Да видим дали Джули е опазила бебето. Моли се да не се е натряскала и да е изпуснала малкия досадник на главата му.
Той се разкиска, но Ема вече не го слушаше.
„Джули“? Това беше името на жената, при която беше Оли според Том. Той обаче й съобщи, че не го бяха открили. Как щеше да постъпи Фин, като се прибере и открие, че Оли го няма? Ема можеше само да гадае, но вълнението й, че ще си върне Оли, се пръсна на малки парченца.
Всички нейни усилия, всичко, което бе извършила, беше напразно. Идеше й да завие, да закрещи от мъка в нощта. Дали да не го предупреди? Можеше да му каже, че полицията вече е проверила Джули и е установила, че Оли не е при нея.
Внезапно от нищото я озари прозрението как ще приключи всичко. Беше чула името на Фин. Всеки момент щеше да стигне до дома му. А шефът му беше казал да „остави за по-късно“.
Той нямаше намерение да я пусне.
Как можа да прояви такава глупост? Това наказание, задето беше намесила полицията, ли беше?
Вече беше твърде късно да обмисля нови варианти, затова тя завъртя волана, вкара колата в тясната алея и угаси двигателя. Трябваше да го спечели на своя страна, да го убеди, че вече не работи с полицията, да го накара някак да й повярва.
— Фин… — поде тя.
— Млъквай и слизай от колата.
Той заби дулото на пистолета в бедрото й, сякаш да я подсети за него, след което го пъхна в джоба си. Преди Ема да възрази, Фин отвори своята врата и изкара крака навън.
Тя осъзнаваше ясно, че трябва да му каже нещо, преди да влезе в къщата. Усещаше, че навън е в по-голяма безопасност. Дръпна дръжката, за да отвори вратата, готова да се спусне след него по алеята.
— Фин… — извика. — Трябва да ти кажа нещо.
Единствената й надежда беше да го убеди да й върне Оли в замяна на обещанието да не съдейства на полицията.
Той се обърна към нея и посегна към джоба на якето си.
Внезапно нощната тишина се пръсна на парчета. Отвсякъде загърмяха трясъци. Иззад живия плет изскочиха два черни силуета, силните им ръце я сграбчиха и я притиснаха в земята.
Всичко приключи за секунди. Докато вдигнат Ема обратно на крака, четирима мъже бяха обградили Макгинес, а ръцете му вече бяха закопчани зад гърба.
Той впи черните си очи в нейните. Тя преглътна сухо — мастиленият мрак на погледа му издаваше какво й се бе разминало.
Ема се извърна и забеляза Беки Робинсън, която тичаше по улицата към нея.
— Добре ли си, Ема? — попита полицайката и обгърна внимателно кръста й с ръка.
Краката на Ема омекнаха. Вече нямаше сили да се справи със случилото се и за един ужасяващ миг реши, че не може повече. Усети, че Беки я притисна по-силно.
— Слушай, Ема… Том смята, че знае къде е Оли. Трябва да тръгнеш с този полицай.
Тя посочи един мъж на средна възраст, когото Ема дори не бе забелязала.
— Том ще те чака там. Аз имам друга задача. Сигурна ли си, че ще се справиш?
След първото изречение на Беки слухът на Ема сякаш беше отказал. Тя кимна отнесено, обсебена от една-единствена мисъл: