Оли.
Заповяда на краката си да я послушат, изправи гръб и пое дълбоко въздух.
Идвам, бебчо.
Том излетя от оперативния щаб. Трябваше да стигне до дома на Мелиса, точно на границата на правомощията му. Имаше повече път от Ема, но в този час на денонощието можеше да поеме риска да мине през центъра на града.
Не им оставаше много време. Джак им беше осигурил цял час, но почти половината вече беше изтекъл.
65
Домът на Мелиса беше разположен на върха на едно възвишение: самотна, уединена сграда върху пустото, голо теме на хълма. Явно беше стара плевня, но някогашните сводести врати бяха заменени от огромни стъкла. Прозорецът без завеси пръскаше светлина навън, но Том все още беше твърде далеч, за да различи вътрешността на помещението.
Той вкара колата в селски път, донякъде скрит от шосето от гъста горичка офики. Върна се пеш до алеята към къщата и на мига прозря защо любовницата на Гай Бентли живее на това място. Гледката се простираше на километри и стигаше чак до близкия град. Нощем беше изключено да не забележат фаровете на задаващите се коли. Когато я посещаваше, Гай несъмнено поставяше някоя от мутрите си на пост. Алеята свършваше пред къщата на Мелиса, а към бърдото отвъд продължаваше тясна каменна пътека. Дано никой да не наблюдава пътя тази вечер, каза си Том.
Радиостанцията му изпращя.
— Том, говори Пол Грийн. Опасявам се, че имаме проблем. Бентли се заинати. Обявил на Блейк… на Джак, че новото място за среща не му харесва. Имал по-добро. Изоставен обор за говеда на около петстотин метра от къщата на Мелиса.
— Проклятие! — промърмори Том.
Гай не би проявил безразсъдството да покани купувача в дома на Мелиса, но щом бе избрал толкова близко място, вероятно имаше намерение да посети и любовницата си.
— След колко време? — попита Том спокойно, умело прикривайки истинските си чувства.
— Не знаем, но допускам, че е със собствената си кола. Златото е останало в микробуса. Не е изключено да е преполовил пътя, преди да се обади на Джак. Налага се да изчакаш пристигането ни.
— Благодаря, Пол. На колко време сте оттук?
— На около двайсет минути, но ще трябва да се приближим предпазливо. Огледахме мястото през сателит; не може просто да цъфнем отпред. Ще избягат далеч, преди да стигнем. Изпратихме хеликоптер и линейка. Местната полиция ще пристигне преди нас, но изчакай мобилния екип, Том.
Том затвори. Забеляза задаващи се фарове, затова се стрелна през пътя и се скри зад дърветата.
Трийсет секунди по-късно колата зави по пътчето и спря зад неговата. Ема скочи от цивилния полицейски автомобил почти в движение и се спусна към него с вик.
— Тук ли е, Том?
— Тихо, Ема. Знам, че ти иде да се втурнеш вътре, но трябва да мислим трезво. Изчакай да проверя мястото.
Той ясно осъзнаваше, че няма време да чака мобилния екип. Ако бяха дали на Оли хапчета, всяка секунда беше от значение. Трябваше обаче да се увери, че Мелиса е сама.
— Съжалявам за по-рано, Том. Трябваше да им се подчиня, макар да знам, че постъпих глупаво — рече Ема.
— Няма нужда да ми се извиняваш. Но се радвам, че си невредима. Ще го обсъдим по-късно. Има няколко неща, които е добре да научиш… искам и да те попитам нещо.
Тя го изгледа предпазливо.
— Какво стана в трезора, Ема?
Начинът, по който отмести очи от неговите, го наведе на мисълта, че е прав.
— Кой беше вътре с теб?
— Няма значение. Хайде, да спасим Оли.
— Джак беше, нали?
Ема стисна плътно очи, сякаш едва се крепеше.
— Не сега, Том. Не мога да си позволя да мисля за това. Остави ме да спася Оли. Моля те!
Права беше. Това можеше да почака. Той се поколеба дали да й каже за състоянието на Дейвид и за изчезването на Наташа, но засега се отказа. На път насам беше получил вести: все още нямаше и следа от момичето.
Едно обаче не можеше да премълчи.
— Трябва да знаеш, че Мел… жената, която държи Оли… Мелиса е.
Нямаше нужда да продължава.
— Не ме интересува коя е, стига да върне детенцето ми. Какво чакаме, за бога?
— Върни се в колата, Ема. Отивам да проверя къщата. — Том се наведе към шофьора и му заръча да я наглежда: — Засега останете скрити и се погрижете за госпожа Джоузеф. Ще съобщя по радиостанцията, ако е безопасно и можете да я доведете.
Той отново се обърна към Ема; трябваше да я накара да разбере.
— Просто се подчини, Ем.
Ема отвори вратата и седна странично на седалката с краката отвън — готова да скочи на секундата. Шофьорът се пресегна и угаси вътрешното осветление.