— Излизала си от къщата?! — изуми се Гай.
— Беше тъмно. Никой не ме видя. Само Джули, а тя знае как действа мъжът й.
Том нямаше представа за какво говорят, но запази мълчание.
— Ама че тъпа кучка си, Мел.
Нехайният тон на Гай някак звучеше по-заплашително и от най-силния вик.
— Мислех, че си си научила урока преди шест години. Това е Том, братът на Джак. Ченге е. Само че ти знаеш всичко това, нали? Кога ще пристигнат подкрепленията, Том?
Том повдигна рамене. Нямаше намерение да издава нищо, макар че ситуацията все още можеше да поеме в ужасяваща посока.
— Няма значение, моите хора ще ме предупредят при приближаването им. Защо си се свързала с Том, Мел?
Гай беше взел на мушка Мел, която все още притискаше Оли към гърдите си; тя обаче гледаше не в него, а във вратата отзад. Том проследи погледа й и за миг притвори очи ужасено.
— Остави я на мира, Гай! Аз казах на Том как да я открие.
Гласът накара Гай да се завърти. Той на мига насочи пистолета към мъжа на прага.
— Здравей, мило братче — рече Джак и се усмихна тъжно на Том.
— Джак Дъглас — прошепна Гай с присвити като цепки очи, после му даде знак с пистолета да застане до Том. Джак обаче не помръдна. — Ама че изненада. Върнал си се, за да се видиш с Мел, така ли? Явно си й длъжник.
Гай се озъби срещу любовницата си.
— Мел не е виновна за нищо — рече Джак. — Измамих и нея.
— Глупости, Джак! След като прецака оня шибан обир, никога нямаше да ни се измъкнеш без помощта на Мел. Тя обаче си плати скъпо, нали така, бебчо?
Том обърна очи към Мел, която се бе вторачила в огъня. Имаше желание да изтръгне Оли от ръцете й и да се спусне към вратата, но му беше ясно, че няма да успее. Не и докато Гай размахваше пистолета.
— Вече не излиза от къщата. Знаеше ли това, Джак? — продължи Гай. — Така е от деня, в който ти помогна да избягаш. Покажи на Джак какво ти направи той.
Тонът на Гай звучеше все така приятелски. Мел не обърна глава.
— Мога да те принудя, Мел, знаеш го. Покажи му.
Мел бавно обърна глава и разкри лявата половина от лицето си. От долния край на лявото й око до брадичката се спускаше крив белег, кафеникав на цвят, който опъваше клепача й надолу и разкриваше розовата му влажна вътрешност.
— Копеле мръсно — каза Джак.
— Фин я удари само един-два пъти. После я заши сам.
Нямаше нужда Том да пита — досещаше се, че шевовете са направени без упойка. За миг си представи болката на Мел, докато иглата пробива плътта й. Вярно, тя имаше известна вина, но подобна жестокост беше дивашка.
— Ще се разправям с Мел по-късно. Сега да ви видим вас.
Тонът на Гай се промени.
— На колене, и двамата.
— Защо не се измъкнеш, докато имаш шансове, Гай? — попита Джак, без да помръдва.
Вместо отговор онзи повдигна пистолета и го насочи към Том. За негов ужас Джак пристъпи пред него и закрачи към Гай, докато лицето му не се озова пред неговото.
Гай се усмихна и опря дулото в главата му.
— Не помниш ли, че вече съм мъртъв? — рече Джак, без да отлепя очи от Гай. — Не можеш да убиеш мъртвец, Гай.
Изстрелът разкъса притихналия утринен въздух и първите будни птици запърхаха между голите клони твърде уплашени, за да подхванат мелодичния си сутрешен хор. В сърцето на Ема се заби тънко острие.
Тя изскочи от храсталаците, в които се бе скрила, щом Том влезе в къщата, и се втурна по алеята. Мислеше само за едно: за Оли.
Краката й запулсираха, пронизани от неочакваната болка при опита на мускулите й да преборят схващането. Не успяха. Ема отпусна глава и изпищя мъчително, но не спря да тича, накуцвайки. Въпреки че единият й прасец се стегна в каменна буца, тя влачеше крак след себе си и така стигна до черната входна врата на самотната плевня. Отвори я и си заповяда да продължи напред, към притихналата стая вляво — единствената, в която светеше.
Притиснала с ръка болезненото присвиване отляво на тялото си, тя влетя през прага.
Внезапно сякаш цялото помещение потъна в мрак и единствената ярка светлина заструи от Оли, който се бе разплакал, явно събуден от изстрела. Тя почти не забеляза двамата мъже, проснати на пода в локва кръв. Очите й виждаха единствено детенцето й, както и жената, която го държеше здраво в едната си ръка. В другата треперливо стискаше пистолет и го размахваше из стаята.
— Не наранявай сина ми — изкрещя Ема. — Застреляй мен, но не наранявай детето ми, моля те!
Тя впи очи в жената и се сепна стреснато. Бедната! Какво ли се беше случило с лицето й? Тя обаче държеше Оли, а в момента само това имаше значение.