Том го обожаваше. Момчето с непокорната черна коса, вързана в някакво подобие на опашка, със светлосини очи, които сякаш прогаряха всяка повърхност, върху която попаднат — това беше брат му! Джак беше едва три години по-голям от него, но начинът му на мислене го изстрелваше светлинни години напред. Неизменно наричаше Том „мило братче“ — сякаш не си спомняше името му. Но специалните вечери, когато Том получеше разрешение да влезе в тайния свят в стаята на Джак, където дрехите се въргаляха на купчини по пода, а от колоните самоделки трещеше AC/DC, бяха завинаги запечатани в съзнанието му.
Той отпи отново от уискито, прогони Джак от мислите си и ги насочи към важното в момента — малкото момиче, преживяло бог знае какво, а после зарязано да издъхне в студената, усойна гора.
Извади телефона от джоба на панталона си и натисна един от бутоните.
— Люси? Татко е. Реших да ти звънна ей така, да видя как си.
9
Оли седеше притихнал на столчето си и дъвчеше любимата препечена филийка със сирене, за момент забравил за напрегнатата атмосфера наоколо.
Таша не беше проговорила повече, но се налагаше да я убедят някак.
— Кажи й истината — предложи Ема. — Обясни й защо е нужно да уведомим полицията за появата й.
Дейвид наклони глава встрани, сякаш питаше: „Нужно ли е?“, но му беше ясно, че няма избор.
— Таша, днес ме потърсиха от полицията. Питаха за теб.
Таша мигновено се ококори от страх, а очите й заскачаха между Дейвид и Ема.
— Не бива да казвам на никого за това, тъй като ще оповестят новината чак утре, но тази сутрин открили мъртво момиче в някаква гора. От полицията решили, че може и да си ти.
Таша отпусна глава и косата падна пред лицето й; Ема обаче беше убедена, че е забелязала сълзи в очите на момичето. То издаде нещо като съскане.
— Виж… — поде Ема. — Всичко е наред, Таша. Просто не са знаели кое е момичето, а било на твоята възраст, затова решили да се свържат с баща ти. Това е всичко.
Тя не вдигна очи.
— Таша, какво има, миличка? — намеси се Дейвид, изправи се и пое към нея.
После се приведе, за да сложи нежно ръка около раменете й, но тя се метна встрани и се тросна:
— Не ме докосвай!
Остана така, със сковано, изкривено тяло, докато баща й не се отдръпна. И да се беше просълзила, от сълзите вече нямаше и помен.
Ема усещаше болката на Дейвид, сякаш страдаше самата тя, но първата й грижа беше Оли. Не биваше да става свидетел на всичко това. За миг той сякаш се стресна, после сбърчи лице, ъгълчетата на устата му се извиха надолу и по почервенелите му бузи се търкулнаха едри сълзи. Трябваше да си е легнал преди много време, но Ема не искаше да се разделя от него и за миг.
— Таша, много съжалявам, че си разстроена, но трябва да махна Оли оттук. Всичко това е твърде объркващо за него и не се чувства добре. Струва ми се, че има температура. Няма да се обаждам в полицията. Става ли? Не и преди да обсъдим положението с теб. Обещавам… Аз не нарушавам обещанията си.
Без да чака разрешение от никого, тя вдигна Оли от столчето и го взе в прегръдките си.
— Хайде, малчо. Отиваме да те сложим в уютното легълце. Всичко е наред. Тихо, бебчо.
Тя целуна горещата му кожа и се обърна към вратата. Таша скочи и отсече:
— И аз идвам.
Ема понечи да се възпротиви, но един поглед към изражението на Таша й беше достатъчен, за да разбере, че е безсмислено. Момичето беше решено да я последва. Ема се отърси от тревожността си и си каза, че Таша е просто дете.
Как би постъпила Каролайн?
— Защо не идем всички? Може да ти покажем твоята стая, а после двамата с татко ти да разгледате къщата, докато аз оправя Оли.
— Добра идея — включи се Дейвид, очевидно зарадван от възможността да се заемат с нещо, което да вдъхне на Таша чувство за принадлежност.
На площадката на горния етаж изпаднаха в неловка ситуация. Свободната стая, в която щеше да спи Наташа, беше зад първата врата вдясно, но когато Ема я отвори с усмивка с думите: „Заповядай, Наташа!“, момичето я подмина и продължи към следващата — която вече беше на Оли. Таша отвори вратата широко и замръзна на място, вперила очи вътре.
Дейвид отново прокара пръсти през косата си, с изопнато от вина лице.