— Може ли да вляза? — попита тя. — Изглеждаш, сякаш си на километри от тук. Оо… Виж ти, прасето се намери.
Том се замисли за момент. Какво прасе? После проследи погледа й до ограничителя за врата.
— О, да. Изчезналото прасе. Скъпият ни полицай Типетс го беше взел назаем.
— За чий дявол му е на Райън твоето прасе? — удиви се Беки.
— Не питай. И за миг не повярвах на обяснението му. Нещо интересно около обажданията за изчезналото момиче?
Беки се свъси и седна.
— Не особено. Както се досещаш, събра се цял куп имена, които трябва да проверим; да, дъщеря ни е на шестнайсет, но изглежда на дванайсет; сигурни ли сте, че момичето е било бяло… и прочее. Само че получихме новини от Джъмбо. В момента изготвя доклада си, но искаше да ми съобщи предварително.
Том бутна настрани криминалната статистика, която преглеждаше вяло, и се приведе напред.
— Какво каза?
— Преровили с пръсти купчината мокри листа около мястото, на което беше намерено тялото, и открили спринцовка.
— О, не! — възкликна Том и гърдите му натежаха от жал за детето. — Какво смятат? Сама ли си го е причинила, или някой мръсник я е закарал там и й е инжектирал свръхдоза?
— Не са сигурни. Може дори да не е свързано със случая. Ще разберем със сигурност едва когато получим токсикологичните резултати, а дори да ускорим процеса, пак се налага да почакаме една-две седмици. Както вероятно си забелязал обаче, в онзи тунел имаше какви ли не прелести, включително и няколко спринцовки, ако не ме лъже паметта. Това, че една от тях е до тялото, може да е просто съвпадение. Така или иначе, екипът на Джъмбо събира улики и от тунела.
Том се смръщи.
— Трудно ще успеят да свалят някакви отпечатъци от тялото — продължи Беки, — но на спринцовката са намерили. Засега няма съвпадение. Не са открили следи от стъпки… макар че и тези на момичето липсват. Времето в последните няколко дни доста затруднява нещата.
— Знаят ли какво е съдържала спринцовката? — попита Том.
— Кетамин.
— Кетамин? Виж, това не очаквах. И какви хипотези имаме тогава? Мръсникът не само я е отвлякъл, а и я е упоил, за да си има момиче в кома, така ли?
Беки потръпна.
— Кетаминът е необичаен избор, съгласна съм. Но и да са я инжектирали, това би довело само до дълбок сън. Тоест напълно възможно е да е загинала и от измръзване. Доколкото виждам на снимките, не е имала никакви подкожни мазнини. Ти отсъства миналата седмица, но преди този вятър и дъжда беше страшен студ. Казаха, че бил най-студеният месец март от 1962 насам. Нощем температурата падаше до минус шест.
На отворената врата се почука и Том вдигна поглед. На прага стоеше полицай Райън Типетс.
— Шефе — рече той, — става дума за Наташа Джоузеф…
Том се взря в Беки, която изкриви лице в гримаса при мисълта, че трябва да съобщи тъжната новина на бащата на момичето.
— Благодаря, Райън. Потвърдено е официално, така ли?
Полицаят ги изгледа озадачено за миг, след което лицето му просветна.
— О… Сега разбирам. Не, нямах предвид тялото. Наташа Джоузеф се прибрала у дома. Просто влязла в къщата, ей така. Вчера.
— Вчера! — думата изригна от устните на Беки и тя се завъртя с лице към полицай Типетс. — Защо, по дяволите, не са ни казали?
— Не убивайте вестоносеца — рече Райън и вдигна ръце. — Само това знам. Хм… както и че момичето отказва да говори с полицията. Заплашило, че ако се намесим, ще избяга.
Беки поклати глава изумено.
— Просто страхотно… Благодаря, Райън.
Тя се обърна отново към Том:
— Гръм да ме удари! Ама че обрат! Какво ще кажеш?
— Чудя се откъде точно изскочи тя след толкова време. Откриваме тяло, имаме подозрения, че е нейното, след което тя се появява неочаквано? Прекалено голямо съвпадение!