16
На следващия ден в кухнята се стори доста студено на Ема. Преди Дейвид да тръгне за работа, двамата се бяха скарали; оттогава насам топлината се бе процедила през костите й. От запознаването им не помнеше друг скандал между тях. Бракът им течеше без сътресения и тревоги и двамата радушно приветстваха непринуденото спокойствие на връзката си.
Миналата нощ бяха останали здраво в прегръдките си, а тя бе изслушала изповедта на Дейвид за чувствата му в момента.
— Щом погледна Таша, виждам Каролайн, и вината ми се завръща — призна й той.
Никой не би могъл да предположи какво е очаквало Каролайн и Наташа онази вечер и Ема от години се опитваше да го убеди, че животът е поредица от съвпадения — някои добри, други — лоши. За части от секундата човек можеше да реши да мине по друг път за къщи и така да срещне любовта на живота си, или пък да се препъне в бордюра и да се озове в болницата. Животът бе изтъкан от подобни алтернативи и във въпросната нощ Дейвид беше избрал да не отиде със семейството си по основателни причини. Сега той сякаш отново се беше разколебал относно решението си.
Докато лежаха и си шепнеха в тъмната стая, Ема го погали нежно по косата, точно както обичаше. Беше започнал да се отпуска, когато тя усети, че тялото й се стегна. Беше чула шум.
Дейвид промърмори нещо, но тя отново го погали по косата, пророни „Шш“ в ухото му и той се унесе.
Бледата светлина от лампата на площадката се процеждаше в спалнята през отворената врата. Ема се вгледа в нея като хипнотизирана. Нищо. Тя обаче продължи да наблюдава, затаила дъх.
Започна да брои. Ако не видеше нищо до „десет“, щеше да си отдъхне. Достигна до „десет“ и все още нямаше нищо. Тя подхвана броенето отначало.
Дейвид похъркваше тихичко на рамото й, а тя лежеше странично, с лице към вратата. И внезапно го видя.
Силуетът, осветен в гръб от лампата, се плъзна безшумно до отворената врата. Направи крачка, после още една и влезе в спалнята.
Въпреки широката пижама Ема разпозна слабото тяло на доведената си дъщеря. Чуваше ударите на собственото си сърце, които отекваха във възглавницата, но нещо я накара да изчака.
Таша направи още крачка и Ема различи бегло бялото на очите й, заковани плътно в гърба на Дейвид. Когато накрая Ема проговори, гласът й прокънтя ненужно силно в тихата спалня:
— Какво искаш, Наташа?
Момичето застина за миг, после се обърна и излезе спокойно от спалнята, без да обели и дума.
Ема скочи от леглото и отиде да вземе Оли. Тази вечер можеше да преспи в тяхното легло. Искаше всички да са заедно, в една стая.
Щом се събуди на сутринта, Дейвид завари Оли при тях и я обвини, че постъпката й е нелепа.
— Не се вманиачавай, моля те. Осъзнавам, че тя не е твое дете, но е моя дъщеря, която обичам. Искам единствено да уважиш това и да не се отнасяш с нея като с чужд човек, попаднал при нас. Влязла в стаята… И какво? Когато Оли стане на тринайсет, ще се плашиш ли, ако влезе за нещо в спалнята ни посред нощ? Не? Така си и мислех. Ще решиш, че е сънувал лош сън или не се чувства добре. Поне попита ли я?
Внезапна вълна на вина заля Ема. Само че Дейвид не беше видял случилото се. Наташа влезе в спалнята с решителност. Как обаче можеше да му го обясни? Той не й остави възможност да го направи.
— Наглеждай я вместо мен днес, Ема. Не искам отново да я загубя. И не се дръж грубо.
Какво си представяше, че ще направи? Ще изхвърли Таша, докато той е на работа? В част от думите му обаче се прокрадваше притеснителна истина. Дали пък наистина не се беше вманиачила? Може би действително негодуваше, че момичето е разтърсило спокойния й живот.
Ема простена и разтърка уморените си очи. Оли я наблюдаваше притихнал в детското си столче. Тя си помисли, че до тази седмица май не я беше виждал тъжна.
Чу стъпки по дъбовите дъски в антрето и бързо сложи на лицето си безизразна физиономия. В отражението в прозореца видя, че вратата на кухнята се отвори. Наташа пристъпи вътре, после застина на място. Ема можеше само да гадае колко трудно трябва да е за това бедно дете да влезе в стаята в къща, в която вече не се чувства у дома.
— Добро утро, Таша — рече тя, като насила вплете щастлива нотка в гласа си.
После се зае с Оли, за да не се налага да поглежда доведената си дъщеря.