Усети, че Ема потръпва при тази мисъл, но трябваше да я накара да разбере.
— В същото време не забравяй да пускаш високоговорителя на своя собствен телефон, когато говориш с мен. Ще чувам всяка твоя дума. Ще изключа звука при мен, за да не могат да ме чуят. GPS предавателят е включен, така че можем да проследим човека, у когото е телефонът. Те не подозират за съществуването на австралийския номер, така че не могат да те проследят, за разлика от нас. Нека Дейвид го вземе със себе си, когато отиде да изпълни каквото искат; нека обаче да го ползва изключително предпазливо. Ако се налага по някаква причина да се срещне с някого от бандата, трябва да го изключи. Ще разполагат със сигнални детектори, така че се постарай да запомни това.
Той й обясни набързо как да борави с радиостанцията, която щеше да вземе със себе си в къщата.
— Това е връзката ти със света, Ема. Щом Дейвид излезе, двете с Наташа трябва да се заключите в някоя от стаите горе. Препречете вратата с нещо тежко. Ако чуете шум, който ви притеснява, натисни този червен бутон. Така ще се свържеш пряко с мобилния екип. Той ще бъде на не повече от три минути от вас, така че не се тревожи.
Том спря на площадката пред бензиностанцията и излезе, за да изпрати Ема вътре. Движенията й бяха нервни, затова той сложи приятелски ръка на раменете й с надеждата да й прехвърли част от силата си. В дъното на бензиностанцията тя се насочи към тоалетните и изчезна от погледа му. Той си купи едно списание и пакетче бонбони и се върна при колата, поглеждайки часовника си — досущ като съпруг, който нетърпеливо чака жена си да излезе.
Имаше един разговор, който не търпеше отлагане.
— Филипа, Том е.
— Том… Какво става? Инспектор Робинсън ми съобщи новините около Оли. Къде си в момента?
Той й разказа какво са поискали похитителите.
— По дяволите, Том… Семейството е доста беззащитно.
Той зарея очи над празната бензиностанция, през лекия дъждец, който не бе спирал от часове. Осъзнаваше риска, който поема, като ги оставя сами в къщата, но ако Ема изпълнеше точно указанията му, нямаше да пострадат. Съмняваше се, че изобщо щеше да види малкия Оли Джоузеф, ако изтегли и тримата и се опита да подхване преговори с бандата.
— Дръж ме в течение, Том. Положението не ми се нрави, но разбирам, че нямаш друг избор.
48
Наташа седеше на ръба на леглото си, провесила крака над пода. Беше мушнала ръце под бедрата си, за да спре треперенето. Беки си беше тръгнала, а Ема щеше да се прибере… за да научи какво е планирала бандата за всички им. За пръв път от отвличането на Оли насам Наташа беше останала сама в къщата с Дейвид.
Една мисъл не й даваше мира, колкото и упорито да се опитваше да я прогони. Какво щеше да стане, ако не бях отвлякла Оли? Ако им се беше противопоставила?
Глупава мисъл. Щяха да пратят Фин да я прибере. Единственият начин да остане тук беше цялото семейство да се скрие някъде, а според нея и цяла Англия не бе достатъчна, за да се скрият от човек като Фин Макгинес.
Имаше обаче още един човек, който трябваше да поеме част от вината.
Дейвид.
Това беше моментът… шансът й да изкопчи някакво обяснение от него, докато бяха само двамата. Страхуваше се да научи истината; може би през всички тези години Рори я бе лъгал и тя беше мразила Дейвид напразно, но трябваше да научи. Надигна се от леглото и тихо слезе по стълбите, стиснала ръце в юмруци плътно до тялото.
Баща й беше в дневната, с гръб към вратата, опрял лакти на камината, отпуснал тяло напред с наведена глава. Наташа застана тихо зад него и се помъчи да събере кураж, за да проговори. Явно беше вдигнала шум, защото Дейвид се обърна рязко.
— Божичко, Таша… Изкара ми ангелите. Защо стоиш така? Ела, седни.
Тя не помръдна. Дейвид повдигна вежди.
— Пак ли си решила да мълчиш? Вече не приключихме ли с това?
— Трябва да те попитам нещо, Дейвид.
— Питай каквото искаш, но първо ела да седнем.
Тя не помръдна.
— Искам да знам защо го направи.
— Защо съм направил какво?
— Знаеш какво.
— Таша, миличка, наистина не знам за какво говориш.
Тя преглътна буцата в гърлото си. Беше толкова трудно да изрече на глас тези думи.
— Защото не ме обичаше ли? Или не обичаше мама? Защо?