— Стига с тия лигавщини, Фин — засече го шефът им равно. — Остави за по-късно.
Ръката се премести отвън на бедрото й и се спря върху джоба.
— Този телефон — рече той и извади мобилния на Таша.
Как не се беше сетила, че говори за него? От ужас не можеше да разсъждава трезво.
— Повече няма да ти трябва — рече онзи и го пъхна в собствения си джоб.
Мъжът до рейнджроувъра кимна. Навярно беше проверил и колата за телефони или проследяващи устройства. Той скочи вътре и докара джипа по-близо до микробуса, после отвори задните врати.
— Ебаси — възкликна той.
Да не беше объркала нещо? Обзе я паника. Какво?
— Пази я — нареди шефът на Фин.
После се премести при рейнджроувъра, надникна вътре, видя наредените чували със злато и се обърна към нея.
— Доведи я тук — заповяда.
Ема не искаше Фин да я докосва повече, затова тръгна по своя воля.
— Как успя да пренесеш всичко това догоре сама, мамицата ти? — попита шефът.
Под въпросителния тон на думите му ясно се долавяше подозрение.
— Нали това искахте? — Ема усети, че гласът й потреперва.
— Не ми се прави на умна, Ема. Не допускахме, че ще си в състояние да пренесеш повече от половината на това. Как се справи?
Фин я стисна за опашката, дръпна главата й назад и оголи гърлото й. Ако не им дадеше правилния отговор, щеше да умре.
— С проклет зор, как — тросна се тя. — Адреналинът прави чудеса с тялото, не сте ли чували?
Шефът даде знак с глава да преместят златото в микробуса, а Фин пусна косата й. Здравенякът взе да мята чувалите в багажника на микробуса, сякаш бяха просто торби с картофи.
Прехвърли и последния.
— Ами Оли? Къде е синът ми?
Мъжът, който явно беше шефът, кимна на Фин — мръсника с пушката.
— Качвай се в колата — нареди Фин.
Той закрачи към предната врата от другата страна на рейнджроувъра, подметна пушката на широкоплещестия, извади пистолет от джоба си и го насочи в главата й.
— Карай. Ще те отведа при сина ти. Ако направиш някоя глупост, ще умре още преди да стигнем.
62
Оперативният щаб притихна за пореден път. Чуваха се единствено радиостанциите и мониторите. Подслушвателните устройства бяха уловили и последната думичка от ужасяващия разговор.
Том не вярваше на очите си. Макгинес щеше да се качи в колата с Ема, която явно беше обсебена от мисълта за Оли — смяташе, че Фин ще я отведе при сина й.
Началникът на звено на въоръжения мобилен екип взе да сипе заповеди; съобщи на екипа си, че Макгинес е в движение и вероятно ще тръгне към дома си, след което се обърна към Том и Пол Грийн.
— Мисля, че всички се досещаме как ще приключи това за Ема Джоузеф. Налага се да арестуваме Макгинес. Някой против?
Възражения нямаше.
На всички изходи на гробището имаше цивилни полицейски коли. Том чу, че от „Титан“ пренасочват няколко полицаи след Макгинес. Той вероятно смяташе, че Оли все още е при Джули, но не биваше да го изпускат от очи, в случай че крои нещо друго за Ема.
Том се свърза с Беки по радиостанцията.
— Разполагате най-много с десет минути, за да установите къде е Оли; след това трябва да напуснете, Беки. Макгинес май се връща към дома си. Накарайте Джули да проговори. Фин води Ема със себе си и е въоръжен.
Беки смотолеви някаква ругатня — беше й съвършено ясно какво означава това.
Атмосферата в помещението беше напрегната: хората планираха как да проследят Фин Макгинес незабелязано. И най-малкият признак, че го следят, можеше да се окаже катастрофален за Ема.
На Том му се щеше да е на място, за да се увери, че Ема е в безопасност. Наложи си да прояви здрав разум. Как щеше да постъпи, ако не ставаше дума за Ема? Щеше да остане тук, в оперативния щаб, за да ръководи положението.
Насочи вниманието си към един от екраните. Останалите двама мъже на гробището стояха до микробуса.
— Сега какво? — попита Том Пол Грийн. — Какво чакат още?
— Информатора ни. Той е купувачът.
— Значи сте знаели, че става дума за злато?
Грийн поклати глава.
— Не бяхме сигурни. Информаторът ни отказа да съобщи какво ще купува — явно се притесняваше, че някой подкупен полицай може да го издаде на Бентли. Компютърният ни екип обаче засече човек в тъмната мрежа, който разменил част от незаконно придобитите си биткойни за крадено злато — там често се търгува с него. Обсъждаше в един форум най-подходящото място, където да го складира, и стана дума за сейф.