Ема отвори вратата и седна странично на седалката с краката отвън — готова да скочи на секундата. Шофьорът се пресегна и угаси вътрешното осветление.
Том отново пресече пътя. Нямаше представа дали Гай знае, че Оли е с Мелиса. Той обаче трябваше да вземе бебето преди пристигането му. Мина отстрани на къщата, без да стъпва по павираната алея. Не забеляза коли наоколо, но заобиколи отзад, за да провери колко входа има — можеше да му се наложи да се изтегли бързо. От вътрешността на къщата не долиташе и звук. Той се пъхна по-навътре в храстите, отвъд светлото петно, простряло се пред огромния сводест прозорец, с надеждата да надникне вътре, без да го забележат.
Беше закъснял. Докато обикаляше къщата, бе оставил пътя без надзор и сега чифт мощни фарове завиха рязко в алеята. Том залегна зад един джелов храст. На паважа спря тъмночервен „Астън Мартин Венкуиш“ и от него слезе мъж. Едната му ръка беше дълбоко в джоба на палтото, с другата държеше телефон до ухото си.
Гай Бентли.
— Чакай там — чу Том думите му. — Купувачът би трябвало да пристигне след трийсет минути, но дотогава аз ще съм се върнал. При Мел съм, трябва да взема това-онова. Къде е онзи смотаняк Фин? Обаждал ли ти се е?
Последва пауза.
— Тъпо копеле. Само да е решил да изчука оная Джоузеф. Казах му да ги затвори заедно с детето и да остави забавленията за после. Продължавай да звъниш.
Гай натисна екрана на телефона си ядосано и се обърна към къщата. В същия момент Том долови движение вдясно от себе си. На лампата над алеята се очерта бледо лице.
Ема.
Какви ги вършеше, по дяволите? Как се беше измъкнала на шофьора?
Том нямаше време за размишления. Не можеше да допусне Гай да я забележи. Той излезе иззад храста, като разбута листата, за да прошумолят. Гай се обърна към него и ръката му машинално посегна към десния джоб.
Оръжие.
След това физиономията му се промени. Беше разбрал… осъзнаваше, че са го спипали, но нямаше никаква представа как или за какво. Том бе убеден, че няма да се предаде без бой, а и със сигурност имаше предварително планиран път за бягство оттук. И в момента единственото, което стоеше между него и свободата, беше Том.
— Виж ти, Том Дъглас. Каква приятна изненада, Том. Как я караш?
— Итън… — подхвърли Том.
Мъжът пред него беше чисто и просто порасналото хлапе, което навремето висеше в стаята на брат му. Том обаче и за секунда не забравяше, че е далеч по-опасен и абсолютно безскрупулен.
— Итън? — повтори Гай и се засмя. — Не са ме наричали така от години. Прозвището, което ми даде брат ти преди толкова години — Пош Гай, ми хареса много и реших да си го запазя. Само че без „Пош“, разбира се. Не звучи добре. Няма ли да влезеш? Това е домът на приятелката ми… макар че ти несъмнено го знаеш, както подобава на умно ченге като теб, нали? Познаваш я, разбира се — преструваше се на любовница на Джак.
Том виждаше Ема през рамото на Гай, но нямаше как да й направи знак, затова се надяваше тя да прояви благоразумието да не се показва.
Гай посочи входа на къщата с лявата си ръка, без да вади дясната от джоба. Стигнаха само до верандата.
— Спри тук, Том.
Гласът му стана твърд; приятелският тон отпреди малко беше изчезнал.
— Обърни се.
Том се обърна бавно.
Гай се усмихваше, но очите му бяха студени.
— Радиостанцията, ако обичаш, както и мобилните телефони. Бих се учудил, ако носиш само един, затова ми дай и двата, за да не се претърсваме. Предпочитам да си го спестя, ако ме разбираш правилно.
Том не бързаше. В момента всяко забавяне беше в тяхна полза.
— Е, малко братче на Джак, какво да те правя, кажи? — рече Гай небрежно.
После извади пистолета от джоба си и го насочи към Том.
66
Гай даде знак на Том с пистолета да мине първи. През пролуките на вратата вляво от антрето струеше светлина. Том я отвори.
В обърнатия към буйния огън удобен фотьойл седеше млада жена със спящо бебе в прегръдките си. Оли…
Тя извърна леко глава и профилът й се очерта срещу Том. Гай го следваше, насочил пистолет в главата му. Появата му я накара да се сепне.
— Гай… — възкликна тя, очевидно преглъщайки страха си. — Не те очаквах.
— Явно — отвърна Гай. — Защо шибаното бебе е у теб, Мел?
В гласа му прозвучаха изненада и гняв. Мел отново обърна лице към огъня, за да скрие очи от приятеля си. Том успя да разпознае паниката в тях. Без да поглежда Гай, тя заговори с предизвикателен тон, който звучеше неубедително предвид разтреперания й глас.
— Джули ми каза, че нямало да върнете детето. Беше пияна, затова го взех. Няма да го оставя на Фин. Не и на този мръсен главорез.