„Все някой трябва да знае къде е малкото ми момиченце. Бедната Таша загуби майка си и вероятно е потресена, объркана и страшно уплашена. Моля ви, помогнете ми да я намеря. Имам нужда от дъщеричката си. Загубих всичко.“
Ако имате поверителна информация по темата, обадете се на 0800 6125736 или 0161 7913785.
1
Главен инспектор Том Дъглас си даде сметка, че докато крачеше по коридора към своя кабинет, си тананикаше. Първият ден на работното място след почивка открай време му се услаждаше — точно както като дете обичаше отново да тръгне на училище след дългата лятна ваканция. Това се дължеше на усещането за очакване, на съзнанието, че денят ще му поднесе предизвикателства, а той на драго сърце ще ги приеме. Задружният му екип също го радваше; не бяха чак приятели, но бяха верни съюзници, които пазеха гърба му — знаеше го. Работата му не беше от лесните, но рядко се случваше да му е скучно, а това значеше много.
Том отвори вратата на кабинета и посегна да намести ограничителя с левия си крак. Пръстите му обаче не откриха нищо. Той сведе очи — от дебелото прасенце, с което подпираше вратата, нямаше и следа. Том метна сакото си на закачалката и клекна да го търси под бюрото.
На вратата се почука кратко.
— Влез — изпухтя той.
С отварянето на вратата се разнесе добре познат глас, в който се прокрадваше едва прикрита веселост.
— Всичко наред ли е там долу?
— Наред е… някой ми е отмъкнал проклетото прасе.
Том се изправи и изтупа прахоляка от панталоните си — подът отдавна не беше виждал прахосмукачка.
— В полицейския участък би трябвало човек да разчита, че ще срещне почтени, уважаващи закона граждани, не мислиш ли? Реших, че някой го е ритнал под бюрото или нещо подобно, но няма и следа от него.
— Ако някой е ритнал прасето ти, ще го познаеш лесно по куцането заради счупения пръст на крака. Колкото до кражбата, трябва да си изключително глупав, за да обереш главен инспектор — макар че по този признак ми хрумват няколко достойни кандидати. Ще поразпитам.
Том издърпа стола си и седна, после даде знак на Беки да направи същото.
— Как сте, Беки? Нещо вълнуващо, докато отсъствах?
— Общо взето, обичайното — отвърна тя и се настани на другия стол. — С изключение на едно доста брутално изнасилване. Предположихме, че го е извършил непознат, но се оказа, че грешим.
— Кой излезе извършителят?
— Приятелят й. Мръсник. Сложил си маска, приготвил се и я причакал на връщане от работата. Пребил я жестоко, изнасилил я зверски и я зарязал.
— Как се издаде?
— Тя го издаде. Отначало, когато се опомни в болницата, заяви, че нямала представа кой е извършителят, но очевидно криеше нещо. Както се оказа, страхувала се е, че ако назове приятеля си, той ще я убие. Накрая се пречупи и ни каза, с уточнението, че няма да подава жалба, защото нямало други доказателства освен думата й.
Беки се отпусна в стола и скръсти ръце.
— Ние обаче го пипнахме. Проявил съобразителността да си сложи презерватив, обаче после най-глупашки го хвърлил в една кофа на петдесет метра надолу по улицата. Каза, че си го изпросила сама — все се задявала с мъжете в кръчмата, където работела.
Беки изви устни с презрение и Том за миг си представи ледената решителност, с която вероятно беше провела разпита на насилника. Инспекторката му може и да изглеждаше крехка, но притежаваше свръхестествени способности да изкопчва истината от хората.
— Остави това… Как мина почивката? — попита тя.
— Добре, благодаря. Двамата с Лио прекарахме няколко дни във Флоренция, после отидохме на вилата ми в Чешър. Трябваше да прегледам цял куп документи на брат ми, а тя имаше да учи за някакъв изпит, така че прекарахме една от онези седмици, които се изпаряват неусетно и свършват за нула време.
По принцип Том държеше на личното си пространство и едва напоследък взе да споменава Лио пред колегите си. Един-двама не се бяха досетили, че „Лио“ е галено от „Лионора“, и смутените им физиономии го забавляваха, докато Беки не ги просветли.
Само шепа хора знаеха за вилата в Чешър, която Том купи, след като напусна лондонската полиция. Той рядко споменаваше и брат си Джак; все пак знаеше, че трагичният инцидент, сложил край на живота му преди няколко години, е известен на Беки; тя научи и за състоянието, което Джак му бе оставил след продажбата на бизнеса си — интернет защита. Беки обаче никога не подемаше темата, ако Том не го направеше първи.