Тъжната физиономия, с която я погледна Дейвид, й разкри колко малко вероятно е това.
Щом пристигна пред супермаркета, Ема даде на заден ход и паркира на място, в което колата едва се събра. После изключи двигателя.
— Сега чакаме.
Около колата минаваха клиенти с колички, привели глави заради дъжда, стиснали за ръка деца и партньори; някои се бореха сами с непокорните колелца на пазарната количка.
Телефонът на Ема лежеше на коляното й. Тя го поглеждаше на всеки няколко секунди, докато накрая той не завибрира. Без да го взема, Ема прие обаждането и включи говорителя.
— Браво, Ема, избра добре мястото за паркиране. Длъжен съм да те уведомя, че според нас са тук.
От задната седалка се чу сподавен стон.
Том продължи:
— Уловили са GPS сигнала на телефона на Наташа. Проверихме всички влизащи в паркинга подозрителни коли с двама или повече пътници. Регистрационният номер на една от тях ни е известен. Наблюдават ви, така че и тримата трябва да бъдете изключително внимателни; обаче няма нужда да се плашите. Спряха в началото на вашата редица коли и знаят къде сте. Каквото и да правите, в никакъв случай не се взирайте в преминаващите коли. Това, че още не сте излезли, вероятно им се струва странно, затова сега се обърнете един към друг и започнете спор — за каквото и да е. Аз ще ви кажа кога са ви подминали.
Поне това указание надали ще ни затрудни, каза си Ема при вида на каменното изражение на Дейвид. Ясно беше, че той вече се разкайва, че се е съгласил на всичко това.
Таша съвсем се свлече в седалката, а Ема се обърна към Дейвид и взе да крещи несвързано за безпорядъка в задния им двор — първото нещо, несвързано с Оли, което й дойде наум. Не чуваха, но щяха да видят изражението й. Дейвид се взираше в нея онемял, с шокирано изражение — тя предположи, че не е престорено. Не спря да крещи две минути, преди да чуе гласа на Том.
— Подминаха ви. Вали из ведро — обяви той, — така че може да изтичате до супермаркета с вдигнати качулки или с шапки. Ти, Ема, и Наташа ще отидете бързо в дъното, където е входът за дамската тоалетна. Тръгнете по коридора и колегите ми ще ви посрещнат. Дейвид… изчакайте малко, вземете една количка и се насочете към дъното на магазина, сякаш се каните да ги пресрещнете.
— Ще влязат ли след нас?
— Съмнявам се — ще наблюдават колата ви, докато не излезете.
Той замълча за миг.
— Добре ли сте?
— Да — отговори Ема. — Ще се видим след няколко минути.
Тя затвори и понечи да отвори вратата си. Дейвид я сграбчи за ръката.
— Ема… сигурна ли си, че постъпваме правилно? Това не ми харесва.
Ема не знаеше какво да отвърне. И тя не беше сигурна, че й харесва, но нямаше представа какво ще се случи с Оли, ако арестът на Рори действително означаваше, че целият план се е провалил. А нямаше намерение да поема подобен риск.
Постара се да озари съпруга си с възможно най-успокояващата усмивка, която успя да изпише на лицето си, отвори вратата на колата и се обърна, за да пусне Наташа, която беше като затворник заради детската защита.
42
Ема и Наташа стигнаха коридора в дъното на супермаркета, където ги посрещна жена на неопределена възраст — можеше да е както на четиресет, така и на шейсет, с леко старомодна униформа и прилични обувки. Без да се усмихва, тя ги измери подозрително с очи и се представи като госпожа Клейтън. После ги уведоми, че господин Дъглас ги очаква. Явно не държеше да получи отговор от Ема, защото се обърна и тръгна начело. Наташа обаче се поколеба.
— Какво става? — прошепна Ема.
— Май ме разпозна — пророни Наташа.
— В какъв смисъл? От статиите по вестниците?
— Не… Мисля, че работеше в друг супермаркет, близо до мястото, където живеехме. Той беше сред мишените ми.
Ема я изгледа неразбиращо, а Наташа изпуфтя.
— Крадях неща оттам — обясни, сякаш се подразбираше.
Ема затвори очи за миг и протегна ръка към нея.
Жената ги въведе в тясно като кутийка, задушно помещение. Единственият прозорец беше затворен. Беше с матово стъкло с вградена плетка от тънка тел и бе разположен високо горе на стената, така че почти не пропускаше светлина. Ема искрено се удиви, че някой е способен да ползва това като работно място всеки ден. Тя постепенно би загубила разсъдъка си.
Том се взираше в таблото с обявления пред себе си. Ема едва овладя желанието да се спусне към него и да го прегърне. Осъзнаваше, че установяването на приятелство, в което Дейвид и Наташа не участваха по никакъв начин, би могло да затрудни неимоверно нещата.