Том спря очи на нея за секунда — напълно безизразно. Разбираемо беше.
Той се обърна към Наташа.
— Ти трябва да си Наташа. Смело момиче… знаем, че изобщо не ти е лесно. Ела, седни. Ще си поговорим, за да установим докъде сме стигнали и какво трябва да предприемем от тук нататък. Съгласна?
Вратата отново се отвори. Въведоха Дейвид.
— Дейвид… — каза Том и протегна ръка. — Том Дъглас.
Беше подредил столовете така, че да се виждат един друг, с ниска холна масичка по средата. Щом седнаха, той заговори:
— Не разполагаме с много време. Човек във вашето положение би профучал набързо покрай рафтовете в супермаркета за най-необходимото — не сте дошли на развлечение — така че трябва да сме експедитивни. Разбрано?
Ема и Дейвид кимнаха. Наташа явно не беше в състояние да погледне Том.
— Наташа, знам през какви трудности си преминала, но за да ти помогна, трябва да ти задам няколко въпроса. Съгласна ли си?
Той изчака някакъв отговор, но не го получи.
— Разбираме, че си извършила всичко само защото си изпълнявала нареждания. Нещата обаче не се развиха според плана, нали?
Наташа бе залепила очи в пода и местеше носовете на маратонките си напред-назад, скрита зад паравана на косата си — съвсем по детски. Все пак като че ли поклати недоловимо глава.
— Знаем това-онова за Рори Слейтър и за Фин Макгинес. Опасни хора са — трябва да те предпазим от тях. За целта обаче и ти трябва да помогнеш на нас.
Ема забеляза сълзата, която капна на коляното на Наташа. Том също не я пропусна.
— Страхуваш се от тях, прав ли съм? — попита той.
В отговор получи леко, но категорично кимване.
— Единственият начин да преборим този страх е да вкараме и двамата зад решетките, откъдето не могат да ти сторят нищо.
Иззад завесата от руса коса долетя звук, който подозрително напомняше снизходителен смях.
Том изгледа Ема и Дейвид с извинително изражение.
— Знаеш ли какъв е планът им, Наташа? Споделила си с Ема и с баща си, че вероятно вече се е провалил заради ареста на Рори Слейтър. Какъв беше все пак?
— Не знам. Казаха, че няма да е онова, което очаква Дейвид.
— Защо татко ти би очаквал каквото и да било?
— Виж, аз просто изпълнявах нарежданията.
— Защо прие задачата? Това не е лесна работа за малко момиче като теб.
При тези думи тя вдигна глава и навря лицето си пред Том.
— Мислиш ли, че някой би ме оставил да кажа „не“? Имаш ли представа какво щеше да ми се случи, ако бях отказала?
Тя зяпна леко с уста и на младото й лице се изписа удивление. После отново сведе очи и измрънка нещо.
— Извинявай, Наташа, какво каза?
Тя отново вдигна глава.
— Казах, че исках да го направя.
Всички притихнаха.
— Ще ни кажеш ли защо? — попита Том с тих, убедителен глас.
Дейвид смръщи вежди разтревожено и измери дъщеря си с очи.
— Май е по-добре да преминем нататък, Том. Струва ми се, че Таша се разстрои твърде много. Вече трябва да мислим за бъдещето, не мислиш ли?
Наташа изпухтя.
Ема се обърна към Том. Изражението му беше непроницаемо.
— Добре… Според теб какво ще се случи, ако онова, което са намислили, се е провалило заради ареста на Слейтър?
— Ще дойдат да ме търсят.
Каза го тихо, но без капка колебание. Не се съмняваше в думите си.
— А ако продължат с плана и постигнат успех?
Този път тя замълча за по-дълго.
— Ще се върна. Ще ме хвърлят в Ямата, защото издъних нещата, после ще ме пратят при Джули.
Том погледна Ема и Дейвид въпросително. Ема кимна, че разбира поне част от думите на Таша, но сега не беше моментът да преразказва.
— Ти искаш ли да се върнеш? — попита Том.
Наташа вдигна очи, погледна Дейвид, после Ема, повдигна рамене и отново отпусна глава. Бедното дете. Страхът, че няма място никъде, беше очевиден.
Ема протегна ръка към нейната.
— Няма да ходиш никъде, Таша. Няма да се доберат до теб.
Таша се дръпна.
— Така ли? Ами ако трябва да избирате между мен и Оли? Тогава ще запееш друга песен, нали?
Том поклати глава към Ема — искаше да замълчи.
— Ще се погрижим никой да не те нарани, Наташа. Трябва просто да ми помогнеш малко. Да започнем с това къде си живяла. Там има още доста деца, нали? Весело ли беше?
Наташа отново изпуфтя с презрение, после отвърна:
— Не.
— Имаше ли си най-добра приятелка?
— Изи.
— На колко години е Изи?
— Колкото мен е — отвърна Наташа тихо, после погледна Том право в очите. — Мъртва ли е?
Ема чу, че Дейвид си пое рязко въздух, и затвори очи. Поредното нещо, което бе премълчала пред него.