— Защо смяташ, че може да е мъртва? — попита Том.
— Щото я пуснаха в Ямата, докато се пречупи, а после я пратиха при… — Наташа замълча и повдигна вежди. — Каза, че ще избяга, а аз й бях казала неща, които не биваше да споделям. Ако е избягала, сигурно са я хванали. Нали имало някакво момиче, което сте мислели за мен? Изи ли е?
— Опасявам се, че не знам. Говоря истината. Все пак смятаме, че не е изключено да е тя. Къде според теб би отишла?
— Щеше да се скрие в гората. Когато бягала от дома на майка си, се криела там.
— Спомена, че ще те пратят при Джули. Коя е Джули?
Наташа вдигна глава и очите й се стрелнаха от Том на Ема и обратно. После тя покри уста с ръка и каза:
— Не е вярно. Не съм казвала нищо за никаква Джули.
Тя се задъха и закова очи в пода.
Ема нямаше представа колко още щеше да издържи Наташа, но Том се справяше добре. Може би се дължеше на факта, че самият той има дъщеря. Преди да заговорят за Джули, тя като че се бе поотпуснала с него, но сега отново стана предпазлива.
— Да оставим Джули за момента. Интересува ме как се озова в дома на Рори и Дона Слейтър.
Тя се вторачи в Дейвид доста продължително, след което се обърна отново към Том.
— Беше в нощта, когато умря мама.
Гласът й затрепери леко и внезапно тя зазвуча като детенцето отпреди шест години.
— Мъжете ме сграбчиха. Мислех, че ще ми направят нещо, но един от тях ме вдигна и ме хвърли отзад в някаква кола.
Тя млъкна.
— Искаш ли да ми разкажеш всичко, което си спомняш от онази нощ? Ще можеш ли?
Ема следеше изражението на Наташа. Тя не гледаше в никого, беше се втренчила в кошчето за боклук в ъгъла на помещението. Лицето й беше изопнато, сякаш съзнателно стягаше всяко мускулче по него. В помещението се чуваше единствено тихото жужене на древната отоплителна система, която бълваше топъл въздух около краката им. Когато продума, Наташа говореше ниско, почти шепнешком, така че тримата възрастни се приведоха напред, за да я чуят.
— Мисля, че бях заспала, но се събудих, защото чух мама да говори. Караше съвсем бавно. Забелязах друга кола на пътя. Мислех, че мама е спряла. После обаче тя изведнъж тръгна страшно бързо. Изкачихме се малко, след което май застанахме настрани. Върнахме се на земята, а после се замятахме по пътя — сякаш мама не можеше да кара направо. Пак се понесохме по хълма и колата се преобърна. Беше с главата надолу. Мама извика — тя погледна Ема, — както ти разказах, но това беше всичко.
Том хвърли въпросителен поглед на Ема, но тя поклати глава. Щеше да се наложи да му каже, но можеше да почака — освен ако самата Наташа не кажеше нещо повече.
— Помниш ли какво стана после?
— Изведнъж се появиха много хора, май изскочиха от плета. Втурнаха се към мен. Аз се разпищях, защото ми се стори, че вървят на главите си. Плачех за мама. После някой ме издърпа от седалката.
Ема се престраши и погледна Дейвид. Лицето му бе пребледняло. Прииска й се да се пресегне и да го хване за ръка, но Наташа беше помежду им. Всичко, което разказа тя, доказваше без никакво съмнение, че смъртта на Каролайн не беше случайност. Беше част от някакъв план; Таша също не беше изчезнала сама, както предполагаха. Това вероятно го разкъсваше отвътре.
— Помниш ли нещо друго? — попита Том.
— Ами не. Всички крещяха и се ругаеха един друг. Помня само едно изречение. Някой каза: „Какво ще правим с шибаното дете?“. За пръв път ме наричаха така.
Ема беше убедена, че не е бил последният.
43
Ема забеляза, че Том гледа часовника си. Ясно й беше, че нямат много време, но той беше добил доста угрижен вид.
— Наташа, помогна ми изключително много, но сега искам да поговоря с баща ти и с Ема. Не искам да премълчавам нищо пред теб, само че е по-добре да не знаеш някои подробности, в случай че Рори или Фин се свържат с теб пак. Съгласна ли си?
Наташа прехапа горната си устна и се обърна към Ема, смръщила тревожно вежди.
— Том, не ми се ще да оставяме Таша сама. Може ли да отида с нея? — попита Ема.
— Няма нужда — Беки е вън в коридора. Тя ще се погрижи за нея. Изчакайте една секунда.
Той набра номера от листчето, залепено върху телефона. Докато говореше, Ема успокои Наташа:
— Ще си в безопасност с Беки, Таша. Всички ще те пазим, заклевам ти се.
Очите на момичето плувнаха в сълзи за секунда, после то отклони поглед и пое няколко дълбоки глътки въздух. Ема отново погледна Том. Той наблюдаваше Наташа и поклащаше съвсем лекичко глава, сякаш страданието на това дете разбиваше и неговото сърце.