Седна обратно на стола и се наведе напред.
— Има и друга причина да пратим Беки с вас в къщата, Дейвид. Поверили сме й и друга задача, свързана с вас. Знаете ли какво е „отвличане с цел изнудване“?
— Да: отвличат някого, за да принудят трети човек да свърши нещо за тях… нещо незаконно. Нали така?
— Точно така. Компанията ви поддържа обществен трезор, нали? „Джоузеф и син“?
Дейвид кимна.
— Най-вероятно целта им е това. Искам от вас да обясните на Беки какви са възможните начини да проникнат вътре и какво биха могли да търсят.
Том вярваше почти категорично, че това не е първото отвличане с цел изнудване, насочено към „Джоузеф и син“, но реши, че в момента няма да допринесе с нищо, ако поеме в тази посока.
— Не може да е това — рече Дейвид.
Тонът му звучеше по-скоро пожелателно, отколкото категорично.
— Не могат да влязат… поне не с взлом. Невъзможно е. Дори да го направят, няма как да разберат какво съдържат сейфовете. Вероятно целта им е нещо друго.
Това беше очевидната цел за бандата, а Дейвид явно беше склонен да отхвърли хипотезата въпреки всичко.
— Няма да изключваме нищо. Все пак обяснете накратко защо според вас целта е друга?
— Това е най-добрата система за защита на пазара. Всичко се управлява от компютър — всички врати са с програмирано заключване. Дори аз не мога да вляза.
— Откога разполагате с тази система? — попита Том.
— От около девет години, но софтуерът се обновява редовно. Поддръжката е дело на старата компания на брат ви Джак — той лично надзираваше процеса, преди да я продаде. Изключително модерна е, уверявам ви. Научих този урок отдавна.
Дейвид изви очи нагоре, сякаш заради собствената си глупост.
— Какво имате предвид?
— Когато наследих бизнеса от баща си, ме поканиха на един семинар по компютърна защита. Водеше го Джак. Не се бяхме срещали дотогава, но работеше с искрено вдъхновение и беше изключително убедителен. Реших, че не можем да си го позволим. Какъв глупак излязох!
— Продължете — подкани го Том.
— Няколко месеца след семинара хакнаха компанията. Една сутрин влязох в кабинета си и заварих в средата на екрана документ. Не имейл — документ, сякаш аз го бях запазил там. Отворих го — беше списък с първите двайсет наши клиенти: име, адрес, номер на паспорт, както и номерата на сейфовете им. Най-отдолу имаше текст, който ме уведомяваше, че съм бил хакнат; щели да известят и клиентите ми, ако откажа да платя. Пишеше още да препиша банковата сметка, на която трябваше да пратя парите, тъй като пет минути след отварянето си документът щял да се изтрие. Така и стана. Беше безсмислено да ходя в полицията. Нямах време, а и улики, след като документът изчезна.
Гърлото на Том се стегна.
— Помните ли името на сметката?
— Не беше име. Беше обикновен номер. Хм… всъщност не точно, мисля, че имаше и няколко букви, но бяха главно цифри.
— Пазите ли го още?
Дейвид издиша бързо през стиснати устни.
— Не. Идеше ми да го изгоря. Пазих го известно време, в случай че ми се удаде шанс да го използвам, но в крайна сметка скъсах листа. После отидох право при Джак и си осигурих най-добрата защита на пазара.
Том осъзнаваше, че е добре да му зададе още въпроси, но нямаше сили. А и не беше нужно.
44
Ема се беше сгушила в ъгъла на колата, вдигнала крака на седалката и обвила плътно ръце около тялото си. Изглеждаше така, сякаш всеки момент ще да се разпадне.
По радиостанцията се чу гласът на Беки.
— Всичко е наред — съобщи тя. — Дейвид взе колата и я докара отстрани на супермаркета, сякаш Ема и Наташа го чакат там на сухо. Качихме се и оставихме товаренето на покупките в багажника на него. Ако някой ни е наблюдавал, е видял само за миг синия суитшърт на Ема; сложих си качулката, за да не заподозрат, че е друг човек.
— Благодаря, Беки. Дръж ме в течение. След като настаня Ема, ще се чуем, за да проверя докъде сте стигнали. Напомни на Дейвид за микрофоните в кухнята и в спалнята. Според мен спокойно може да деактивирате този в дневната, за да има къде да говорите. Ема твърди, че рядко влизат в тази стая, така че няма да очакват да чуят нещо оттам. Налага се да изпиташ актьорските умения на Дейвид, щом пристигнете. Нека каже: „Защо не идеш да си полегнеш?“ или нещо подобно, за да оправдае това, че гласът ти няма да се чува. После се поразмърдай малко из спалнята, за да разберат, че си там. Как ти звучи?
— Разбрано, шефе.
Том затвори и се обърна към Ема.
— Всичко е наред, Ема. Беки знае какво да прави, а после ще те върнем при семейството ти. За момента ще те заведа у нас.