Освен това Беки беше изпратила полицай Ник Хейвърс обратно в дома на Силвия Бригс, за да й вземе ДНК проба. Щяха да ускорят процедурата, но все пак за изготвянето на резултатите бяха нужни двайсет и четири часа — едва тогава щяха да разберат със сигурност дали тялото в гората е на Изабела Бригс, известна като Изи. Двайсет и четири часа… ако извадеха късмет. Ако резултатът излезеше положителен, щеше да се наложи да разпитат семейство Слейтър — Изи бе живяла с тях. Не намереха ли Оли до този момент, положението щеше да се усложни неимоверно.
Случаят беше изключително сложен и объркан. На Том му се искаше Джак да е тук и да му изготви блок схема на разследването. Брат му почти не излизаше от ума му.
Върна се в дневната и завари Ема отпусната на канапето, със затворени очи. Стискаше в ръка лист хартия, но не от тефтерчето. Тя повдигна клепачи и го погледна.
— Като се заговорихме за Джак, си спомних… искам да ти покажа нещо. Двете писма, които получих от него — това, с което ме заряза, и другото, в което искаше прошка точно преди да загине. Донесох ги.
Том застина. Не беше сигурен иска ли да чете писмата. Умът му беше достатъчно претоварен и без нови мисли за Джак. Тя остави писмата на холната масичка.
— Разпечатах ги. Ясно ми беше, че ще ги изтрие от компютъра малко след отварянето им — колкото да успея да ги прочета, така че побързах да направя първо това.
— Каза, че е приключил връзката ви по имейл?
— Е, всъщност не беше точно по имейл. Проникна в компютъра ми.
— И какво точно направи?
— Сам знаеш, че Джак не си губеше времето с неща като имейли. Вероятно помниш, че искрено ненавиждаше да говори и по телефона.
Да, спомняше си. Когато се наложеше неотложно да използва телефон — мобилен или стационарен, Джак го хващаше в едната си ръка и започваше да търка теме с другата в израз на страшно смущение. Том и Ема често се шегуваха с него за това.
— Ако искаше да ми съобщи нещо — каза тя, — написваше писмо, после проникваше в компютъра ми и оставяше папка или документ точно в средата на екрана, така че да не го пропусна. Да знам, че е влизал в компютъра ми и че ако пожелае, може да види всичко в него, му харесваше. Струваше му се забавно.
За миг Том замълча.
— Споменавала ли си за това на Дейвид?
Ема го изгледа с недоумение.
— Знае, че Джак ме е зарязал по имейл… или нещо такова… но ако имаш предвид проникването в моя компютър, не мисля. Защо?
— Няма значение.
Не искаше да изказва подозренията си на глас дори пред нея.
Той взе писмата. Още щом спря очи на първото, осъзна, че трябва да остане сам. Зачуди се какво извинение да измисли, без да прозвучи грубо. Ема обаче вдигна тефтера и молива и изрече без глас: „Върви“. Той не почака втора покана.
Скъпа Ема,
Изключително трудно ми е да напиша този имейл, но не мисля, че съм в състояние да проведа подобен разговор лице в лице с теб.
В последните няколко месеца имам усещането, че се отдалечаваме един от друг. Може би се дължи на факта, че вече не работя постоянно и имам твърде много свободно време; заедно сме по двайсет и четири часа в денонощието — това ми разкри, че почти няма какво да си кажем. Щом ти замина, за да прекараш известно време с родителите си, останах поразен от усещането за свобода в твое отсъствие. Сега пък, когато аз съм в Лондон, усещането е още по-осезаемо.
Извинявай, ако ти прозвучи грубо. Не целя това — с теб имаме чудесни спомени от миналото. Бъдещето ни обаче не е като двойка.
Длъжен съм да ти кажа нещо още сега, тъй като ти несъмнено ще се досетиш и сама. Срещнах друга жена. Тя споделя същите ценности като мен, радва се на свободния живот, който водя в момента, и не отдава цялото си време на търсенето на смислени каузи, в които да се включи. Иска да се забавлява точно като мен и именно затова утре заминаваме за Монако. Планирам да си купя лятна вила там.
Надявам се да намериш сили да ми простиш за болката, която несъмнено ще ти причиня, но смятам, че се нуждаеш от мъж, който е по-сериозен от мен.
Прехвърлих собствеността на дома ни на твое име и имаш съгласието ми да го запазиш за себе си. Освен това махнах своето име от общите ни банкови сметки, така че спокойно можеш да ползваш приличните суми във всяка от тях. Както знаеш, разполагам със средства на други места, така че ако ти изникне финансова нужда, свържи се с мен без никакво колебание.
С обич завинаги,
Джак
Том препрочете писмото. Не можеше да повярва, че Джак би причинил това на Ема. Изобщо не изглеждаше в негов стил. Далеч по-типично за него беше да предизвика колосален скандал, с който да сложи край на всичко, така че някак да излезе, че вината не е негова.