Том разгърна и втория лист. Това писмо беше далеч по-кратко.
Мила моя Ем,
Съжалявам, ако писмото, което ти пратих преди няколко месеца, те е наранило. Не заслужаваш подобно отношение. Ти си прекрасна — каквато си била винаги.
Допускал съм много грешки в живота си, а денят за равносметка най-сетне настъпи. Решението, което взех, ще причини болка на много хора, особено на близките ми, но те имат Том. Това е единственият изход от непоносимото ми съществуване. Съжалявам, че се стигна дотук, но удари часът да се сбогувам с този живот. При това този път сбогуването е окончателно.
Моля те да ми простиш всички грешки и да потърсиш щастие. Никой не го заслужава повече от теб.
Джак
Гърлото на Том се стегна. Какво се беше случило с брат му, за да го доведе до мисълта, че не си струва да живее?
45
Беки успя да приключи с две от поверените й задачи, но имаше затруднения с третата. Наташа се бе заключила в стаята си и отказваше да говори с нея. Беки все пак я убеди да остави телефона си долу, за да е сигурна, че няма да се свърже с онези мръсници и да им издаде нещо. Щеше да се заеме с нея по-късно. Първо трябваше да докладва на Том.
Той отговори по радиостанцията начаса.
— Том… тук всичко е наред. Направих оценка на рисковете; положението не е розово. Долу има няколко възможни точки на проникване: предния и задния вход, френските прозорци в дневната и в трапезарията, както и в огромната обща кухня с хол в дъното на къщата — освен задния вход там има и стъклени врати към двора.
— Проклятие… така ще бъде трудно да ги опазим. Можем ли да вкараме екип вътре?
Беки ненавиждаше да му съобщава лоши новини. Обичаше да разрешава проблеми, не да ги създава. Обаче не й хрумваше как биха могли да направят подобно нещо.
— Вярно, че проверихме дали къщата се наблюдава, но тези типове, изглежда, знаят какво правят, така че не бих поела риска. Не разполагаме с достъп отзад — всички пътеки стигат до къщата или отстрани, или отпред. Ако е толкова важно, бихме могли да осигурим достъпа за група полицаи, но създаването на проход до двора през плътния плет и храстите през нощта ще бъде доста шумно.
— Ти какво би предложила, Беки?
— Не мисля, че Наташа е в безопасност, а според мен и самата тя го осъзнава. Ако нещата се объркат, ще обвинят нея… а знаем какво я чака в този случай. Ако се развият по план, ще очакват да се прибере — не могат да си позволят да я оставят тук. Според мен, за да я предпазим, трябва да осигурим въоръжен мобилен екип в близост. В непосредствена близост.
Том се съгласи да организира екип и да избере офицер за свръзка с нея. Тя премина към разговорите си с Дейвид Джоузеф.
— Ще се постарая да обобщя сбито. Трезорът и всички служебни помещения на „Джоузеф и син“ се намират под земята. В сградата се влиза през общ вход. Кодът за него е известен на доста хора, но той води само до фоайето. За достъп до „Джоузеф и син“ се ползва цифров код, който обаче е с програмиран часовник и не действа извън работно време.
— Сигурен ли е в това, Беки?
— Така твърди — ще трябва да потърсим потвърждение от хората, които са го монтирали. Нататък: за всеки от сейфовете има два ключа — клиентът задържа единия, другият остава в „Джоузеф и син“. За отварянето на сейфа са нужни и двата ключа. Служебните ключове се държат в помещение, защитено с биометрична ключалка, която се отваря единствено с отпечатъците на четирима души. Разбира се, Дейвид е един от тях. Общата зала на трезора също е с биометрична ключалка. Това е.
Беки се надяваше да не пропуска нещо. Дейвид Джоузеф не спираше да я уверява, че взломът бил невъзможен; крачеше из стаята с ръце в джобовете и непрекъснато повтаряше, че никой не можел да влезе.
— А съдържанието на сейфовете? Знае ли какво има в тях? — попита Том.
— Твърди, че няма представа. Клиентът вади чекмеджето от сейфа и го отнася в самостоятелна стаичка, където слага в него каквото е решил. Има и обикновени сейфове без чекмеджета, в няколко по-големи размера. Според Дейвид взлом на сляпо би завършил с пълен провал. В повечето сейфове имало лични документи, завещания, нотариални актове… дори любовни писма. Дейвид обаче настоява, че съдържанието им няма значение, тъй като никой не можел да влезе. Той лично бил сигурен, че планът на престъпниците — какъвто и да е той — изобщо не засяга трезора.
— Долавям едно „но“ в тона ти, Беки. Какво те тревожи?