— Майка й е мъртва. Безполезна е. Отървете се от нея.
С тези думи я беше блъснал към един от другите мъже. Той миришеше лошо — сега Таша знаеше, че това е бил Рори — и я тикна отзад в една кола.
Беше решила, че ще умре. По-късно дълго си повтаряше, че по-добре наистина да беше станало това, тъй като щом я извадиха от колата, я хвърлиха в Ямата — за да я скрият и да й запушат устата. Все още подушваше вонята в дупката, чувстваше студа и влагата, от които трепереше. Казаха, че трябва да остане вътре, докато опасността изчезне. Тогава не разбираше за какво говорят. Сега вече знаеше. Трябваше да остане там, докато сама не повярва, че е Шели Слейтър, а не Наташа Джоузеф. Трябваше да забрави миналото. То беше свършило. Край.
А сега ето я тук — обратно в същото минало, което уж трябваше да е оставила зад гърба си. Наташа Джоузеф или Шели Слейтър? Коя беше всъщност? Вече не знаеше. А бъдещето? Не можеше да остане тук. Те нямаше да позволят.
Чувстваше се съвсем сама, сякаш я бяха зарязали посред необятна пустиня, без помен от живот накъдето и да погледне. Напомняше й един филм, който беше гледала с малките деца у дома.
Нямаше ли да е най-добре за всички, ако беше умряла? Може би това беше отговорът. Може би и Изи се бе почувствала по този начин.
На вратата се почука тихичко и тя стегна тяло. Какво иска той… пак? Само че не беше Дейвид.
— Беки е. Трябва да говоря с теб, Таша. Може ли да вляза?
Шепнеше тревожно.
Наташа проследи с очи дръжката на вратата, която се завъртя надолу. Беше спокойна — никой не можеше да помръдне скрина, който бе избутала зад вратата.
— Не мога да викам — микрофонът в спалнята на баща ти може да улови гласа ми. Става дума за Оли. Подозираме, че знаем къде е, и се нуждаем от помощта ти.
Наташа се надигна от леглото. Беше като вцепенена. Мъчно й беше за Оли. Не искаше да пострада, но ако помогнеше на полицаите да го открият, Рори или Фин щяха да я докопат.
Тя напъна всички сили, измести скрина от вратата и пусна Беки вътре.
— Какво е станало?
Инспекторката влезе, седна на леглото и потупа завивката до себе си. Посрещна решението на Наташа да седне до нея с радост и с немалка изненада.
— Нали осъзнаваш колко преломен е моментът? — попита Беки, обърна се към нея и взе ръцете й в своите. — Не бива да казваш на никого, че знаем… нали разбираш?
За идиотка ли я мислеха?
— Том казва, че си споменала жена на име Джули. Какво знаеш за Джули?
Устата на Наташа пресъхна. Никога не беше виждала Джули, но знаеше всичко за нея — с какво се занимава и как се отнася с момичетата си. Тя поклати глава. Как се беше стигнало дотук?
— Хайде, Таша. Оли се нуждае от помощта ти. Трябва да решиш на чия страна си. Знам, че ти е трудно. Изпитваш ужас от Рори Слейтър и от останалата сган, и то с пълно право. Само че не можем да те предпазим, ако не ти вярваме. Или си с тях, или не. Кое избираш?
Наташа усети, че и последните й съпротивителни сили се топят. Беше се уморила. Беше прекарала живота си в страх — страх, че ще направи някоя беля у дома; страх, че ще я хванат, докато краде; страх, че трябва да бъде Шели Слейтър, макар да знае, че е Таша Джоузеф. А сега най-големият й страх беше, че Фин ще дойде да я накаже.
Мислеха, че всичко им е ясно, но не беше така. Не знаеха всичко, а когато го научеха, щяха да прозрат подбудите й… но за нея нямаше място нито тук, нито където и да било другаде. Нямаше представа какво да прави, но изведнъж й се стори най-лесно просто да им даде онова, което искат. Не знаеше какво я чака, но едно й беше ясно — че откакто изчезна, Оли й липсваше. Липсваше й гласът му, опитите му да я прегърне за крака; липсваше й самото съзнание, че е с нея. Искаше той да е в безопасност. А единственият начин да постигне това, беше като им помогне — на ченгетата, на баща си, на всички, които бе научена да мрази. Оли обаче беше невинен. Сигурно беше единственият невинен от всички, но в момента тя се бореше за него. За Оли.
— Не знам къде живее Джули — каза тихо. — Ако очаквате това, наистина не знам. Обаче има две къщи. Рори каза така на Дона. Държи момичета, които работят за нея — някои на улицата, а малките като мен — в другата къща, не в тази, в която живее. Не знам друго.