Беки изглеждаше разочарована, но я стисна за ръката.
— Добре, но ако ти хрумне още нещо, ми кажи. Искаш ли да слезеш долу?
Наташа поклати глава и Беки се насочи обратно към стълбите.
Знаеше още нещо… току-виж се оказало ценно. Вече беше затънала до шията; имаше ли значение дали ще им каже?
— Беки… Джули има камионетка за бургери. Рори взема тревата оттам.
Усети искрица на нещо като гордост при вида на широката усмивка, с която я озари Беки.
— Чудесно, Таша. Прекрасно. Браво на теб. Ела с мен. Ще се обадим на Том, а той може да поиска да те попита още едно-две неща. Съгласна ли си?
В този момент Дейвид изскочи при тях, размахвайки звънящия телефон на Наташа. В мига, щом той го тикна безмълвно в ръката й, й призля. Не искаше да говори с никого. Нито сега, нито после. Но се налагаше.
— Ало… — прошепна и заслуша, като местеше поглед между Дейвид и Беки.
Затвори, без да произнесе нито дума повече. Обърна се към Беки, пренебрегвайки баща си. Усещаше, че ако проговори, гласът й ще се разтрепери и ще й изневери, затова преглътна сухо в опит да го овладее. Рори беше поискал нещо невъзможно; тоест тя — Наташа, щеше да бъде обвинена, че не му е казала. Това беше смъртна присъда.
— Какво има, Таша? — питаше Беки.
Наташа си даде сметка, че е повторила въпроса няколко пъти.
— Все пак ще действат тази вечер. Искат да говорят с Дейвид след десет минути… само че искат и Ема да присъства.
Том тъкмо се чудеше дали да не задейства обратната размяна, когато радиостанцията му изписука.
— Беки? Какво става?
Тя го осведоми делово за всичко, което й беше казала Наташа, включително за указанията, получени от Рори Слейтър по телефона.
— Браво на теб — каза Том. — Ако Наташа е права и Джули е жената с камионетката за бургери, съм почти сигурен, че Пол Грийн от „Титан“ спомена, че съпругата на един от биячите на бандата държи такава камионетка. Изглежда това не е единственото й занимание. Ще се свържа с „Титан“ и ще проверя имат ли адреса на мъжа на Джули, Фин Макгинес. После ще изпратя екип под прикритие на място. Трябва да сме абсолютно сигурни, че бебето е там, преди да предприемем каквото и да било.
Той се върна бързо в дневната. Ема скочи от мястото си — трескавият му тон очевидно й беше подсказал, че става нещо.
— Нямаме време да върнем Ема в къщата, преди да позвънят отново. Беки, налага се да дадеш указания на Дейвид. Нека им каже, че Ема не се чувства добре. Трябва категорично да поиска да запише нарежданията им какво трябва да направи.
Ема стоеше плътно до Том. Изглеждаше така, сякаш иска да изтръгне радиостанцията от ръцете му и да изкрещи: „Какво? Кажете!“. Том вдигна ръка и я стисна за рамото.
— Кажи му да включи телефона на високоговорител. Може да се оправдае, че ръцете му трябва да са свободни, за да запише указанията им. Ти остави радиостанцията включена — изключи всички сигнали за входящи повиквания и не забравяй, че микрофонът в кухнята ще засече и най-лекия шум. Обаче държа да чуя какво ще поискат.
Той затвори и начаса потърси мобилния номер на Пол Грийн в указателя си.
На лицето на Ема бе изписана смесица от надежда и страх. В момента обаче той нямаше време да й обяснява подробностите.
Инспекторът от „Титан“ вдигна веднага.
— Том… да не би да е напечено при теб?
— Да… Щом се досещаш, предполагам, че същото се отнася и за теб. Имаме нужда от адреса на Фин Макгинес… би ли помолил някого да го съобщи по радиостанцията на инспектор Робинсън? — Том изчака Пол да предаде заръката. — Е, какво става при вас?
— Нашият ЧИП съобщи, че операцията ще се състои тази вечер, но не можа да ни каже каква точно ще бъде.
— А каква е ролята на информатора в цялата работа?
— В момента не мога да кажа. Извинявай… знаеш как е. По-късно обаче може и да споделя повече.
— Добре, ние тук очакваме да чуем исканията им по радиостанцията. Ще ти се обадя веднага, щом научим нещо повече.
Том затвори. Тъкмо да осведоми разтревожената Ема за случващото се, когато сигналът на Беки по радиостанцията се включи.
Никой не говореше, но се чу звън на телефон. Последва и глас.
— Говори Дейвид Джоузеф. Какво искате и къде е синът ми, по дяволите?
47
Ема се вкорени на място. Какво ставаше? Том не беше намерил време да говори с нея след завръщането си в стаята, но непрекъснато й кимаше отсечено — може би за да я успокои, макар че не се получаваше. Нямаше как да го прекъсне обаче, тъй като беше усилил звука на радиостанцията, от която се носеше гласът на Дейвид.