— Кажете ми какво да правя. Да приключваме с това, за да си върна семейството.
Беше пресипнал от притеснение. За миг настана мълчание, после той продължи:
— Нямате право да ми говорите така. Нали искате да ви помогна?
На лицето на Том се изписа объркано изражение.
— Не, не е тук. Повръща, ако държите да знаете. Не може да сложи нищо в уста — дори вода. Кажете на мен, аз ще й предам.
Нова пауза.
— Не, отказвам да я доведа! Трябва да кажете на мен — заяви Дейвид, като събираният от няколко дни гняв изби в думата „отказвам“. — Просто кажете какво да направя.
Тишина. Ема се зачуди дали не е прекалил. Защо не беше пуснал високоговорителя на проклетия телефон?
— Хайде да прескочим това. Казах ви — ще направя каквото искате. Готов съм на всичко, за да върна сина си.
Тишина, този път за по-дълга.
— Знаете, че не е вярно — додаде той тихо.
Отново тишина, тишина, тишина. Явно разговорът беше приключил.
Том изключи радиостанцията.
— Беки ще ме потърси от другата стая всеки момент. Не разбрах какво точно се случи току-що, но имаме други новини, добри. Предпочитам да не ти вдъхвам големи надежди, но подозираме, че знаем къде живее Джули. Трябва да се убедим, че Оли е там, преди да свалим прикритието и да пристъпим към действие. Ако сме прави обаче, има шансове да го спасим съвсем скоро.
Радиостанцията на Том изпращя.
— Да, Беки… какво стана, по дяволите? Защо не включи високоговорителя?
Дейвид Джоузеф го беше разочаровал. Щеше да е далеч по-добре, ако можеха да чуят и двамата участници в разговора.
— Твърди, че забравил. Съжалявам, Том. Непрекъснато му давах знаци, но той не ми обърна внимание.
— Попита ли го какво са казали? Някои от репликите му звучаха странно.
Том вече крачеше напред-назад.
— Каза, че искали и двамата с Ема да чакат на телефона след час за последни указания. Опитах се да мина въпросите дума по дума, но той изглеждаше наистина притеснен и предпочетох да не го притискам твърде много.
— Добре. Някакви вести от мобилния екип? На позиция ли са?
Той замълча.
— Отлично. Знаеш какво да правиш. Вземи рейнджроувъра, все едно отиваш да заредиш гориво. Знаеш къде и кога. Ще се видим след около петнайсет минути. Чудесна работа, Беки!
Пребледнялото лице на Ема изглеждаше призрачно на светлината на лампата в дневната, с плътни черни сенки около очите. Прониза го чувство за вина. Тя вероятно отчаяно се нуждаеше да разбере какво се случва.
— Ще се обадят пак след час и искат да си там. Важно е да запомниш, че не успяхме да вкараме полицаи в къщата, така че каквото и да поръчат на Дейвид, двете с Наташа ще останете сами. Ще бъдеш уязвима, а това не ми харесва.
— Нека просто да изпълним указанията им. Моля те, Том. Каза, че знаете къде е Оли… Не може ли просто да ги спасите веднага? Тогава няма да има значение кой къде е, нали?
— Един от екипите ни се зае да провери информацията за Оли, но може да отнеме време. Не може просто да нахлуем в къща, пълна с престъпници, Ема. Освен това, ако го няма там, само ще се издадем. Слушай какво предстои сега.
Той изложи набързо плана за завръщането й в къщата.
— По пътя може да прегледаме бележките ти, а аз ще ти обясня как да се пазите, когато останете сами. Но е от ключова важност да изпълниш точно указанията ми, Ема. Тези хора не се шегуват.
Колата се отдалечи бързо от дома на Том и няколко минути нито той, нито Ема проговориха. Тя беше изправила гръб на седалката, приведена леко напред, сякаш с надеждата той да ускори.
Щяха да се срещнат с полицая, който бе уредил срещата с Беки на една бензиностанция на около десет минути от дома на Ема и носеше радиостанция за нея. Отново щяха да разменят якетата си в тоалетната, в случай че някой е проследил Беки. Все още валеше, така че разполагаха с идеално оправдание да се крият под качулките.
— Защо според теб държат и аз да съм там, Том?
— Не знам. Безсмислено е да гадаем. Може би искат да се уверят, че всичко се развива според очакванията им.
За да ангажира вниманието на Ема и да попречи на мислите й за всичко, което би могло да се случи, той я помоли да му прочете бележките, които беше написала, като задаваше допълнителни въпроси, докато тя говореше. Изказа собственото си мнение само веднъж:
— Боже господи, бедното дете! — възкликна, когато Ема му описа как са държали Наташа в Ямата, докато не приела, че е Шели Слейтър.
Том забеляза на пътя пред себе си светлините на бензиностанцията.
— Щом се прибереш, погрижи се да заредиш догоре мобилния си телефон — австралийския, по който говорим. Настрой го на безшумен режим, без вибрация, и го дръж изключен, когато не ти е нужен. Дай го на Дейвид, когато тръгне да изпълнява нарежданията им. Не можем да му сложим микрофон — първо ще го проверят за това. Ще проверят и за телефон, но му кажи да го изключи и да го скрие в колата си, ако се наложи да се срещне с тях.