След няколко секунди мълчание Синтия се наведе напред и попита:
— Как я е предал той?
Мур не отговори, а само ни погледна. Синтия попита:
— Изнасилил ли я е?
Мур поклати глава отрицателно.
— Тогава как?
Мур отвърна:
— Наистина няма значение точно какво е било. Единственото, което има значение, е, че предателството е било пълно и непростимо.
— Полковник — казах аз, — не ни разигравайте. Какво й е направил?
Мур изглеждаше малко стреснат, после се окопити и каза:
— Не зная.
Синтия изтъкна:
— Но знаете, че не е било изнасилване или кръвосмешение.
— Да, зная това, защото тя ми го каза. Когато обсъждахме случая, тя споменаваше събитието само като предателството.
— И така, — отбелязах аз саркастично, — би могло да бъде това, че е забравил да й купи подарък за рождения ден.
Полковник Мур изглеждаше раздразнен, което беше целта на сарказма ми. Той каза:
— Не, господин Бренер, обикновено не е нещо толкова дребно. Но вие, надявам се, можете да разберете, че когато безусловно обичате и вярвате на някого, и този човек преднамерено ви предаде по някакъв съществен въпрос — не от разсеяност или необмисленост, както вие предположихте, а с нещо, което дълбоко засяга личността ви, то тогава вие никога няма да можете да простите на този човек. — Той добави: — Класически пример е любещата съпруга, която идеализира съпруга си и после открива, че той има сериозна връзка с друга жена.
Синтия и аз си помислихме за това за момент и предполагам, че някои лични мисли минаха през умовете ни и никой не проговори.
Накрая Мур каза:
— Ето ви по-близък пример. Млада жена или момиче обича и боготвори баща си. После един ден го чува да говори със свой приятел или колега и бащата казва: „Джейн е много странно момиче, стои си вкъщи, върти се около мен прекалено много, мисли си за момчета, но никога няма да си има приятел, защото е много грозна и тромава. Бих желал да излиза от къщи от време на време, или да отиде да живее отделно.“ — Той ни погледна. — Това не би ли опустошило една млада жена, която идеализира баща си? Не би ли разбило сърцето й?
Няма съмнение по въпроса. То разби моето сърце само като го чух, а аз дори не съм чувствителен.
— Мислите ли, че е било нещо такова, полковник?
— Може би.
— Но не знаете какво е било. Защо не ви е казала?
— Често субектът не желае да дискутира това, защото ако каже на терапевта, би предизвикал преценка или присъда, а обикновено субектът не иска това. Той знае, че предателството може да не изглежда толкова значимо на един обективен слушател. Макар че понякога предателството е огромно спрямо които и да са традиционни представи — като например кръвосмешението. Не е било това, но вярвам, че е било ужасно по които и да са стандарти.
Кимнах като че ли разбирах всичко това и предполагам, че наистина го разбирах. Но въпросът си оставаше и аз попитах:
— Можете ли да предположите какво е било?
— Не, а и не е нужно да зная какво й е направил баща й; аз трябваше да зная само, че той го е направил и че то е било травмиращо. Пълно нарушаване на доверието, след което нищо между тях не е било същото.
Опитах се да приложа собствените си стандарти към това изречение, но не можах. В моята професия човек трябва да знае кой, какво, къде, кога, как и защо. Може би Мур знаеше поне кога, така че го попитах:
— Кога? Кога се е случило това?
Той отвърна:
— Преди около десет години.
— Тя е била в Уест Пойнт преди около десет години.
— Точно така. Случило се е по време на втората й година в Уест Пойнт.
— Разбирам.
Синтия попита:
— А кога е започнала да се стреми към отмъщение? Не веднага?
— Не, не веднага. Минала е през логичните фази на шок, отрицание, после чувство на депресия и накрая гняв. Всъщност тя е решила, че трябва да търси отмъщение, а не да се мъчи да се справи с проблема си преди около шест години. Тя на практика е станала малко неуравновесена, после е била обзета от идеята, че само отмъщението би могло да оправи нещата.
Попитах:
— И кой я насочи по тази пътека? Вие или Фридрих Ницше?
— Отказвам да понеса каквато и да е била отговорност за кампанията й срещу баща й, господин Бренер. Като професионалист, аз си вършех работата като слушах.