— Това не означава ли девствен химен?
— Да, неперфориран и без отвори. Но това не е абсолютно доказателство за девственост, макар че е много вероятно нищо голямо да не е проникнало дотам.
— Значи можем да изключим изнасилване от баща й, когато е била малко момиче.
— Да, вероятността е много малка, но не можем да изключим други форми на сексуално насилие. — Тя добави: — Но това, което полковник Мур каза, като че ли звучеше правдоподобно. Каквото и да й е направил баща й, той й го е направил през втората й година в Уест Пойнт, и аз се съмнявам, че би могъл да изнасили двадесет и една годишната си дъщеря в Уест Пойнт… но е интересно, че вероятно е била девствена, когато е отишла там. Има ли някакви други прегледи, от гинеколог там?
Проверих, но не видях никакви. Казах:
— Липсват, което е странно. Подозирам, че е използвала частни лекари винаги, когато е имала възможност.
— Сигурно. Не може да не отидеш на гинеколог толкова време. — Тя помисли малко и после каза: — Защо си мисля, че това, което се е случило с нея в Уест Пойнт, е от сексуален характер?
— Защото така се връзва. Нещо като око за око.
— Знаем, че е било свързано с баща й… може би той я е принудил да се подложи на някой старши офицер, или може би…
— Да. Приближаваме се. Но нека да почакаме, докато научим повече. — Подадох й медицинското досие на Синтия и й казах: — Прочети доклада на психиатъра в края на папката.
Специалист Бейкър влезе и аз я представих на Синтия, но те вече се познаваха. Попитах Бейкър:
— Вие какво мислите?
— Сър?
— Кой го е направил?
Тя сви рамене.
Синтия вдигна поглед от папката и попита Бейкър:
— Приятел или непознат?
Тя помисли малко и отвърна:
— Приятел. — Бейкър додаде: — Но тя имаше много.
— Наистина ли? — Попитах я: — Някой тук в сградата или от друго място искал ли ви е информация за случая?
— Да, сър.
— Кой?
— Ами, вчера целия ден и тази сутрин отговарям на телефонни обаждания за вас и всеки задава въпроси. Полковник Мур, шефът на жертвата, полковник Фаулър, взводният адютант, майор Бауз, командирът на ЦСО, шефът на полицията Ярдли от Мидлънд и още безброй души, включително репортери. Записах всички обаждания.
— И те всички бяха любопитни?
— Да, сър. Но аз просто им казах да говорят с някой от вас.
— Добре. Кажете ми, споменавал ли е някой тук в канцеларията на военната полиция нещо, което ние трябва да знаем?
Специалист Бейкър разбра въпроса, пребори се с него и накрая отвърна:
— Много неща се говорят тук, много слухове, клюки и неща, които може да са верни, или не.
— Да, аз сам се досетих за това, Бейкър. Това е поверителна информация и аз гарантирам не само вашата анонимност, но и прехвърлянето ви до всяко място в света, където искате да отидете. Хавай, Япония, Германия, Калифорния. Вие избирате. Окей?
— Да, сър…
— Кажете ми първо за полковник Кент. Какви са слуховете из канцелариите?
Тя се изкашля и каза:
— Ами… винаги е имало слухове, че полковник Кент и капитан Камбъл са се…
— Чукали. Ние знаем това. Какво друго?
— Ами… това е горе долу всичко.
— Откога сте тук?
— Само от няколко месеца.
— Мислите ли, че е бил влюбен в нея?
Тя сви рамене.
— Никой не е казвал това. Искам да кажа не може да се разбере, защото те се държаха съвсем хладно, когато са заедно. Но можеше някак си да се сетиш, че между тях има нещо.
— Тя идваше ли в канцеларията му?
— Понякога, обикновено през деня. Обикновено вечер той ходеше в нейната канцелария. Патрулите на военната полиция виждаха колата му, отправена към школата по психооперации, и се обаждаха по деветката — знаете до всички постове — и казваха нещо като: „Похотливец Шест на път за Сладурана Едно.“ Беше шега, нали разбирате, но полковник Кент настройваше радиото в колата си и разбираше, че тези измислени сигнали се отнасяха за него и капитан Камбъл, но тези, който се обаждаха, никога не удостоверяваха самоличността си и винаги променяха гласа си, така че той не можеше да направи нищо. Не мисля, че би направил каквото и да е било, и без друго, защото това само щеше да направи слуховете още по-лоши. — Тя добави: — Не можете да си позволите много в един малък гарнизон, а пък от военната полиция виждат доста от нещата, които стават наоколо, но ако няма нарушение на закона или на устава, те не повдигат въпрос, особено когато става въпрос за висши офицери. Още повече, ако е шефът.