— Много мило от твоя страна.
Уес се ухили глупаво и на мен ми се прииска да му ударя един в скулестото лице. Той изглеждаше свръхвъзбуден и не можеше да стои на едно място, като че ли беше с две щитовидни жлези.
Попитах Бърт:
— Донесе ли държавната собственост?
— Сигурна работа. Не искам да си имам неприятности с правителството. Дадох го всичкото на момиченцето ти отвън. Това е нещо като предложение за примирие, Пол. Мога ли да те наричам Пол.
— Разбира се, Бърт.
— Добре. Освен това мисля да те пусна в къщата на мъртвата.
— Много съм благодарен, Бърт.
— А сега, искал си да говориш със сина ми за тая работа. — Той погледна към Уес и каза: — Кажи на тия хора всичко, което знаеш за това момиче.
Синтия каза:
— Тя е била жена, офицер в американската армия. Специалист Бейкър също е жена, войник в американската армия.
Бърт се поклони леко и докосна шапката си.
— Извинявам се, госпожо.
Наистина ми се искаше да изкарам пистолета си на тия двамата идиоти и бих ги накарал да се повеселят от сърце, но времето ми по случая беше много малко.
Както и да е, Уес започна да си пее урока:
— Да, виждах се с Ан от време на време, но се срещах и с други жени, а и тя се срещаше с други мъже и никой не го вземаше много навътре. Нощта, през която тя беше убита, аз бях моторизиран патрул в северен Мидлънд, от полунощ до осем сутринта и има около дузина души, които ме видяха, включително другият дежурен, момчетата от бензиностанцията и други. Така че, това е всичко, което ви интересува.
— Благодаря ви, Ярдли.
Никой не проговори за няколко секунди, после Синтия попита:
— Разстроен ли сте от смъртта на Ан Камбъл?
Той като че ли обмисли въпроса и после отвърна:
— Да, госпожо.
Аз го попитах:
— Да ти дам успокоително?
Бърт се засмя и каза на сина си:
— Забравих да ти кажа, момчето ми, този тук е истински шегаджия.
Казах на Бърт:
— Искам да говоря с теб насаме.
— Всичко, което искаш да ми кажеш, можеш да го кажеш пред сина ми.
— Не всичко, шефе.
Той ме изгледа за момент.
— Добре… — Каза на сина си: — Ще те оставя сам с тази млада дама, Уес, и внимавай как се държиш. — Той се засмя. — Тя не те знае колко си пъргав. Сигурно си мисли, че си паднал от палмата.
При тия думи Бърт и аз излязохме от стаята и аз намерих празна стая за разпити. Седнахме от двете страни на една дълга маса и Бърт каза:
— Дяволските репортери отвън започват да стават прекалено любопитни. Започват да питат за това, че генералската дъщеря доста е шавала. Нали разбираш?
Аз не си спомнях нито един въпрос от тоя характер от тях, но казах:
— Държавните чиновници не могат да си позволят да споделят хипотези с пресата.
— О, не. Аз и генералът се разбираме добре и не бих желал да чуя как се разправят разни неща за дъщеря му след смъртта й.
— Ако намекваш нещо, шефе, изплю го.
— Ами, струва ми се, че може би хората си мислят, че ЦСО ме измами и когато хванете престъпника, моята организация няма да получи никакво признание.
Двойните отрицания ме дразнят, но Бърт Ярдли ме дразнеше още повече.
Казах:
— Бъди спокоен, шефе, твоите подчинени ще получат всичкото признание, което заслужават.
Той се засмя.
— Да, точно от това се страхувам, синко. Ние трябва да се включим в този случай.
— Работете с ФБР. От утре те поемат случая.
— Това сигурно ли е?
— Сигурно.
— Добре. Междувременно напиши един хубав доклад, в който се казва колко ви е помогнала мидлъндската полиция.
— Защо?
— Защо? Защото ти обикаляш наоколо и говориш, че ще изискаш моите архиви по съдебен ред, защото дяволските репортери задават въпроси относно връзките на моето момче с мъртвата, защото започвам да приличам на глупак заради теб, защото не зная нищо и защото ти имаш нужда от мен. — Той добави: — Ти трябва да оправиш нещата.
Той очевидно беше раздразнен и аз не можех да му се сърдя за това. Съществува странна символична връзка между военен гарнизон и местното население, особено в юга. В най-лошия случай тя прилича на взаимоотношенията между окупационната армия, разположена в стария победен Диксиленд, и населението. В най-добрия случай местните жители разбират, че повечето офицери и срочнослужещи са също южняци и че гарнизонът пречи не повече от някой голям автомобилен завод. Но големите автомобилни заводи нямат свои закони и правила, така че истината е някъде между двете. Както и да е, в дух на сътрудничество казах на Бърт Ярдли:
— Ще те представя на офицера от ФБР, който ще поеме случая, когато разбера кой е той и ще му дам блестяща препоръка за твоето сътрудничество и качества.