— Уговорихме се.
Той се изправи и ние си стиснахме ръцете.
— Събери всичко в един камион, включително мебели, чаршафи, килим, видеоленти, снимки, камшици и вериги, и всички тия неща и закарай всичко в градската пещ за горене на отпадъци.
— Кога?
— След като извърша арест.
— И кога ще бъде това?
— Скоро.
— Наистина ли? Няма ли да ми кажеш нещо за това?
— Не.
— Знаеш ли, да си има човек работа с теб е все едно да стърже с шкурка.
— Благодаря. — Подадох му компютърните разпечатки и казах: — Когато изгорим нещата, аз ще залича това от компютъра. Може да наблюдаваш.
— Така ли. Е сега наистина ме радваш. Ще ти се доверя, синко, защото си офицер и джентълмен. Но ако ме изработиш, ще те убия. Бог ми е свидетел.
— Мисля, че разбирам това. И аз ти обещавам същото. Пожелавам ти да спиш добре тази нощ. Почти свърши.
Излязохме от стаята и по коридора се върнахме в канцеларията. По пътя му казах:
— Изпрати личния ми багаж в хотела за офицери, Бърт.
— Сигурна работа, синко.
Синтия и Уес Ярдли седяха на бюрата и спряха да говорят, когато влязохме. Бърт каза:
— Да не попречихме нещо? — Той се засмя.
Синтия му хвърли един поглед, който като че ли казваше: „Ти си идиот“. Уес се изправи и запристъпва към вратата. Той погледна към листите в ръката на баща си и попита:
— Какво е това?
— Ъ… просто някакви военни глупости, които трябва да прочета. — Той погледна към Синтия и докосна шапката си. — За мен беше удоволствие, госпожо. — После ми каза: — Дръж ме в течение.
Той и синът му си тръгнаха. Синтия попита:
— Намери ли те Бейкър?
— Да.
— Как беше?
— На Бърт му стана малко неудобно. — Разказах й повечето, което се случи и й казах:
— Инкриминиращите снимки и други доказателства за стаята за забавления на Ан Камбъл ще бъдат унищожени, но колкото по-малко знаеш, толкова по-добре.
— Не се дръж покровителствено, Пол.
— Бих направил същото за всеки офицер. Някой ден ще те разпитват под клетва и не е нужно да лъжеш.
— Ще обсъждаме това друг път. А междувременно, Уес Ярдли се оказа не такъв мъжага какъвто изглежда.
— Винаги е така.
— Да. Много е разстроен от смъртта на Ан Камбъл и обръща Мидлънд с главата надолу, за да открие кой го е направил.
— Добре. Остана ли с впечатление, че е смятал Ан Камбъл за лична собственост?
— Нещо такова. Попитах го дали й е разрешавал да се среща с други мъже, и той отвърна, че й е позволявал само за вечеря, за питие и други такива при официални поводи в гарнизона. Никога не е искал да я придружава в подобни случаи, така че е бил достатъчно добър да й разреши да прави това, което трябва с тъпите офицери. Това е цитат.
— Е, такива мъже харесвам аз.
— Да. Но хората не могат да бъдат наблюдавани през цялото време, а там където има желание, има и възможност.
— Правилно. Очевидно е значи, че той не е имал представа за това, че тя е подпомагала кариерата си но нетрадиционен начин.
— Така предполагам.
— И ако открие, че баща му също е бъркал в меда, ще се ядоса.
— Много меко казано.
— Добре. Никога не съм държал толкова хора в ръцете си.
— Не оставяй това да замае главата ти.
— Не и моята. Аз просто си върша работата.
— Искаш ли сандвич?
— Ти ли ще го купиш.
— Разбира се. — Тя се изправи. — Имам нужда от малко чист въздух. Ще изтичам до офицерския клуб.
— Сандвич със сирене, пържени картофи и кола.
— Пооправи малко тук, докато ме няма.
Тя тръгна. Аз се обадих на Бейкър по вътрешния телефон и тя дойде. Дадох й написания си на ръка доклад, отнасящ се до Далбърт Елкинс и я помолих да го напечата.
Тя ми каза:
— Бихте ли ме препоръчали за школа на ЦСО?
— Не е толкова забавно колкото изглежда, Бейкър.
— Наистина искам да бъда следовател.
— Защо?
— Вълнуващо е.
— Защо не поговорите с госпожа Сънхил за това?
— Говорих, когато тя беше тук вчера. Тя каза, че е забавно и вълнуващо, много пътуване и човек се среща с интересни хора.
— Да, и после ги арестува.
— Тя каза, че ви е срещнала в Брюксел. Звучи романтично.
Не отвърнах нищо.
— Тя каза, че е получила нареждане за постоянно назначение в Панама, когато приключи тук.
— Ще ми донесете ли малко кафе?
— Да, сър.
— Това е всичко.
Тя излезе.
Панама.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЕТА
Полковник Фаулър се обади в 16.45 часа и аз говорих с него, като казах на Синтия да вдигне другия телефон и да слуша.