Полковник Фаулър каза:
— Съпругата ми ще си бъде вкъщи в 17.30 часа, госпожа Камбъл ще може да ви приеме в 18.00 часа в Боумънт Хауз, а генералът ще ви види точно в 18.30 часа в главния щаб.
Аз отбелязах:
— Това прави разговорите ни невъзможни.
— Всъщност — отвърна той — това ги прави много кратки.
— Точно това исках да кажа.
— И трите страни, с които искате да говорите, се намират под голямо напрежение, господин Бренер.
— Аз също, но благодаря ви все пак.
— Господин Бренер, минавало ли е през ум, че може би разстройвате хората?
— Минавало ми е.
— Както ви казах, погребението е утре сутринта. Защо не инструктирате хората от ФБР, не дойдете на погребението, ако желаете и после да си тръгнете. Следствието ще продължи добре без вас и убиецът ще бъде изправен пред съда навреме. Това не е упражнение с определен краен срок.
— Не беше, но тия идиоти в Пентагона го направиха.
— Господин Бренер, вие от самото начало решихте да нахлуете тук по същия начин както Грант е превзел Ричмънд, без да се съобразявате с протокола и чувствата на хората.
— Точно така Грант е превзел Ричмънд, генерале.
— И в Ричмънд все още мразят Грант.
— Да. Полковник, от самото начало знаех, че този случай ще бъде взет от мен, от ЦСО. Пентагонът и Белият дом направиха това, което е правилно от политическа гледна точка, да поживи Бог цивилния контрол над армията. Но на мен са ми останали около двадесет часа и аз ще ги използвам както аз зная.
— Както желаете.
— Може да ми вярвате, че ще приключа този случай по начин, който няма да донесе позор на армията. Не вярвайте, че ФБР и главният военен прокурор ще направят това.
— Няма да коментирам това.
— Най-добре да не го правите.
— А сега по друг въпрос, господин Бренер. Вашата молба да приберете съдържанието на канцеларията на полковник Мур е стигнала чак до Пентагона и те са я отхвърли от съображения за националната сигурност.
— Това са най-добрите съображения, сър. Но странното е, че хората във Вашингтон искат от мен да арестувам полковник Мур за убийство, а не мога да получа разрешение да прегледам папките му.
— Ето какво се случва, когато питате. Знаете това.
— Наистина зная. Това е последният път, когато минавам по каналния ред.
— Това е ваше решение. Но от Пентагона казаха, че ако арестувате полковник Мур веднага, те ще изпратят със самолет някой, който има необходимото разрешение и правомощия да ви помага да прегледате папките селективно. Но това няма да бъде произволно ровене. Трябва да знаете какво търсите.
— Добре. Минавал съм по този път и преди. Ако зная какво по дяволите търся, то вероятно няма да ми трябва.
— Е, това е най-доброто, което можах да направя. С какво разрешително разполагате?
— О, около пет на единадесет. — Той не се засмя, така че аз казах: — Секретно.
— Добре. Ще предам това. Междувременно школата по психооперации изпраща хора в Джордън Фийлд, за да приберат съдържанието на канцеларията на капитан Камбъл и да го върнат там обратно. Вие и полковник Кент няма да бъдете обвинени за това, че сте изнесли съдържанието, но в досиетата ви са включени мъмрения. — Той добави: — Вие трябва да се подчинявате на закона като всички нас.
— Аз обикновено го правя, когато го зная.
— Не трябва да конфискувате секретни документи без съответното разрешение.
— Някой се опитва да ми пречи.
— Не само това, някой се опитва да ви изработи. Защо?
— Не зная.
— Правили сте запитвания за времето, когато капитан Камбъл е била в Уест Пойнт, нали така?
— Вярно. Неподходящ въпрос ли съм задал?
— Очевидно.
Погледнах към Синтия и попитах полковник Фаулър:
— Вие не можете ли да ми кажете нещо за това, полковник?
— Не зная нищо за това, освен че ме питат защо вие питате.
— Кои са тези те?
— Не мога да кажа. Но сте се докоснал до оголен нерв, господин Бренер.
— Звучи като че ли се опитвате да ми помогнете, полковник.
— Като се размисли човек, може да се окаже, че вие и госпожа Сънхил сте най-подходящите хора за тази работа. Но вие няма да приключите този случай навреме, така че ви съветвам да си осигурите гърба. — Той добави: — Снишете се.
— Госпожа Сънхил и не аз сме престъпници. Ние сме следователи.
— Мъмренето беше предупредителен изстрел. Следващият ще бъде насочен към сърцето.
— Правилно, само че ще го изстрелям аз.
— Вие сте истински идиот. Имаме нужда от повече хора като вас. — Той добави: — Трябва да сте сигурен, че партньорката ви разбира в какво се замесва.