Выбрать главу

Полковник Фаулър каза:

— Съпругата ми ще си бъде вкъщи в 17.30 часа, госпожа Камбъл ще може да ви приеме в 18.00 часа в Боумънт Хауз, а генералът ще ви види точно в 18.30 часа в главния щаб.

Аз отбелязах:

— Това прави разговорите ни невъзможни.

— Всъщност — отвърна той — това ги прави много кратки.

— Точно това исках да кажа.

— И трите страни, с които искате да говорите, се намират под голямо напрежение, господин Бренер.

— Аз също, но благодаря ви все пак.

— Господин Бренер, минавало ли е през ум, че може би разстройвате хората?

— Минавало ми е.

— Както ви казах, погребението е утре сутринта. Защо не инструктирате хората от ФБР, не дойдете на погребението, ако желаете и после да си тръгнете. Следствието ще продължи добре без вас и убиецът ще бъде изправен пред съда навреме. Това не е упражнение с определен краен срок.

— Не беше, но тия идиоти в Пентагона го направиха.

— Господин Бренер, вие от самото начало решихте да нахлуете тук по същия начин както Грант е превзел Ричмънд, без да се съобразявате с протокола и чувствата на хората.

— Точно така Грант е превзел Ричмънд, генерале.

— И в Ричмънд все още мразят Грант.

— Да. Полковник, от самото начало знаех, че този случай ще бъде взет от мен, от ЦСО. Пентагонът и Белият дом направиха това, което е правилно от политическа гледна точка, да поживи Бог цивилния контрол над армията. Но на мен са ми останали около двадесет часа и аз ще ги използвам както аз зная.

— Както желаете.

— Може да ми вярвате, че ще приключа този случай по начин, който няма да донесе позор на армията. Не вярвайте, че ФБР и главният военен прокурор ще направят това.

— Няма да коментирам това.

— Най-добре да не го правите.

— А сега по друг въпрос, господин Бренер. Вашата молба да приберете съдържанието на канцеларията на полковник Мур е стигнала чак до Пентагона и те са я отхвърли от съображения за националната сигурност.

— Това са най-добрите съображения, сър. Но странното е, че хората във Вашингтон искат от мен да арестувам полковник Мур за убийство, а не мога да получа разрешение да прегледам папките му.

— Ето какво се случва, когато питате. Знаете това.

— Наистина зная. Това е последният път, когато минавам по каналния ред.

— Това е ваше решение. Но от Пентагона казаха, че ако арестувате полковник Мур веднага, те ще изпратят със самолет някой, който има необходимото разрешение и правомощия да ви помага да прегледате папките селективно. Но това няма да бъде произволно ровене. Трябва да знаете какво търсите.

— Добре. Минавал съм по този път и преди. Ако зная какво по дяволите търся, то вероятно няма да ми трябва.

— Е, това е най-доброто, което можах да направя. С какво разрешително разполагате?

— О, около пет на единадесет. — Той не се засмя, така че аз казах: — Секретно.

— Добре. Ще предам това. Междувременно школата по психооперации изпраща хора в Джордън Фийлд, за да приберат съдържанието на канцеларията на капитан Камбъл и да го върнат там обратно. Вие и полковник Кент няма да бъдете обвинени за това, че сте изнесли съдържанието, но в досиетата ви са включени мъмрения. — Той добави: — Вие трябва да се подчинявате на закона като всички нас.

— Аз обикновено го правя, когато го зная.

— Не трябва да конфискувате секретни документи без съответното разрешение.

— Някой се опитва да ми пречи.

— Не само това, някой се опитва да ви изработи. Защо?

— Не зная.

— Правили сте запитвания за времето, когато капитан Камбъл е била в Уест Пойнт, нали така?

— Вярно. Неподходящ въпрос ли съм задал?

— Очевидно.

Погледнах към Синтия и попитах полковник Фаулър:

— Вие не можете ли да ми кажете нещо за това, полковник?

— Не зная нищо за това, освен че ме питат защо вие питате.

— Кои са тези те?

— Не мога да кажа. Но сте се докоснал до оголен нерв, господин Бренер.

— Звучи като че ли се опитвате да ми помогнете, полковник.

— Като се размисли човек, може да се окаже, че вие и госпожа Сънхил сте най-подходящите хора за тази работа. Но вие няма да приключите този случай навреме, така че ви съветвам да си осигурите гърба. — Той добави: — Снишете се.

— Госпожа Сънхил и не аз сме престъпници. Ние сме следователи.

— Мъмренето беше предупредителен изстрел. Следващият ще бъде насочен към сърцето.

— Правилно, само че ще го изстрелям аз.

— Вие сте истински идиот. Имаме нужда от повече хора като вас. — Той добави: — Трябва да сте сигурен, че партньорката ви разбира в какво се замесва.