— Да.
— Разкажете ми, лейтенант.
— Ами… знаех, че има връзки с този Ярдли и бях… раздразнен… но не беше просто това… искам да кажа, тя ми каза, че… че трябва да е сигурна, че родителите й одобряват, и че когато генералът даде благословията си, ще оповестим годежа си.
— Разбирам. И вие обсъдихте това с генерала, по мъжки?
— Да, преди няколко седмици. Той изглеждаше щастлив, но ми каза да помисля още един месец. Каза, че дъщеря му е много своеволна млада жена.
— Разбирам. И после наскоро вие получихте заповед да заминете за някъде в другия край на света.
Той ме погледна малко изненадано.
— Да… Гуам.
За малко да се изсмея, но се въздържах. Макар че беше с по-висок чин от мен, той беше достатъчно млад, за да ми бъде син и аз сложих ръка на рамото му.
— Лейтенант, може би вие сте били най-хубавото, което би могло да се случи на Ан Камбъл, но е нямало да се случи. Вие сте били пионка в борбата за власт между генерал и капитан Камбъл и те са ви местили нагоре-надолу по дъската. Някъде в подсъзнанието си вие ме разбирате. Започнете от начало живота си и кариерата си, лейтенант, и следващия път, когато си помислите за брак, изпийте два аспирина, легнете си в една тъмна стая и почакайте да ви мине желанието.
За нещастие Синтия се върна точно в този момент и ми хвърли един злобен поглед.
Лейтенант Елби изглеждаше объркан и раздразнен, но нещо прищракваше в мозъка му. Той погледна часовника си и каза:
— Госпожа Камбъл ще ви приеме сега.
Последвахме Елби по коридора и той ни въведе в голяма стая във викториански стил в предната част на къщата.
Госпожа Камбъл стана от стола си и ние отидохме при нея. Беше облечена в семпла черна рокля и като се приближих до нея, можах да видя приликата с дъщеря й. На около шестдесет госпожа Камбъл беше направила прехода от красива към привлекателна, но щяха да са нужни още десет години преди хората да започнат да използват безличния и безполов израз „приятна жена“.
Синтия първа пое ръката й и изрази съболезнованията си. Аз също се ръкувах с нея и направих същото. Тя каза:
— Няма ли да седнете?
Посочи ни едно канапе за двама близо до прозореца. Ние седнахме, а тя зае канапето срещу нашето. Между нас имаше малка кръгла масичка, върху която бяха поставени няколко гарафи с напитки и чаши. Госпожа Камбъл пиеше чай, но ни попита:
— Бихте ли желали малко шери или портвайн?
Всъщност имах нужда от алкохол, но не и ако трябваше да пия шери или портвайн, за да стигна до него. Аз отказах, но Синтия прие малко шери и госпожа Камбъл й наля.
С изненада открих, че госпожа Камбъл има южняшки акцент, но после си спомних, че веднъж я бях гледал по телевизията по време на войната в Персийския залив и си спомням, че тогава си помислих каква идеална двойка са те от политическа гледна точка — твърд като скала генерал от средния запад и възпитана дама от юга.
Синтия говореше нещо незначително и госпожа Камбъл, въпреки цялата си скръб, поддържаше разговора. Оказа се, че тя е от Южна Каролина, и самата тя е дъщеря на армейски офицер. Джун Камбъл — така се казваше тя — беше олицетворение на всичко, което, според мен, беше хубаво в юга. Тя беше възпитана, очарователна и грациозна, и аз си спомних какво беше казал полковник Фаулър за нея, така че прибавих лоялна и женствена, но твърда.
Осъзнавах, че часовникът тиктака, но Синтия като че ли не бързаше да започне с неприятните неща и аз предположих, че е решила, че не е удобно или е загубила кураж. Не можех да я виня. Но тогава Синтия каза:
— Предполагам, че госпожа Фаулър или може би, полковник Фаулър са ви се обадили преди да пристигнем.
Добро попадение, Синтия.
Госпожа Камбъл остави чашата си с чай и отговори със същия спокоен глас, с който разговаряше:
— Да, обади се госпожа Фаулър. Доволна съм, че е имала възможност да разговаря с вас. Тя беше много разстроена и сега се чувства много по-добре.
— Да — отговори Синтия, — често става така. Знаете ли, госпожо Камбъл, аз обикновено работя върху случаи на сексуално насилие и мога да ви кажа, че когато започна да разпитвам хора, за които зная, че могат да ми кажат нещо, аз почти усещам тяхното напрежение. Като че ли всеки е навит, но щом първият започне да говори, и всичко започва да се развива, както става и сега.
По този начин Синтия искаше да каже, че щом веднъж се наруши законът за мълчанието, всеки през глава се мъчи да стане свидетел на обвинението. Това е далеч по-добре от възможността да бъде обвиняем.
Синтия каза на госпожа Камбъл:
— И така, от това, което госпожа Фаулър каза, и това, което господин Бренер и аз открихме от други източници, се разбира, че генералът е получил телефонно обаждане от Ан в ранните утринни часове, с което тя го е молела да се срещне с нея на полигона, вероятно, за да обсъдят нещо. Така ли е?