— Искал сте да я накарате да се помъчи малко.
Укреплението беше пробито, да продължа с военната метафора, и Синтия мина в атака. Тя каза:
— Всъщност, генерале, вие сте знаел, че дъщеря ви не е била жертва на някакъв изнасилвач, че не е била нападната, докато ви е чакала. Че всъщност тя и някой неин съучастник са ви се обадили, пуснали са ви съобщението и са ви извикали там с единствената цел вие и госпожа Камбъл да я намерите в това положение. Това, сър, е единственото логично обяснение на тези събития, на това, че сте я оставил там сама, че сте отишъл у Фаулърови и сте им казал да се погрижат за нея, за това, че сте останал в къщата им и сте ги чакал да се върнат с дъщеря ви и джипа й, и затова, че не сте докладвал ни дума за това до този момент.
Генерал Камбъл седеше там потънал в мисли, и вероятно обмисляше своите възможности, за действие, живота си, грешката си преди няколко нощи и грешката си преди десет години. Накрая той каза:
— Моята кариера свърши и аз съм написал молбата си за напускане, която ще подам утре след погребението на дъщеря си. Предполагам, че това, което обмислям сега, е колко трябва да знаете, за да откриете убиеца й, колко искам да призная на вас и на света, и каква полза ще има за когото и да е, от по-нататъшното опозоряване на паметта на моята дъщеря. Всичко това е егоистично, зная това, но аз трябва да мисля и за жена си и сина си, а също и за армията. Аз не съм обикновен гражданин и моето поведение дава отражение върху професията ми, и моят позор може да послужи само за снижаване духа на офицерите.
Искаше ми се да му кажа, че духът на старшите офицери във Форт Хадли беше достатъчно нисък, тъй като те всички чакаха брадвата да падне, и че той наистина не беше обикновен гражданин и следователно не можеше да очаква да се отнасят към него като към такъв, и че да, той звучеше малко егоистично, и че репутацията на дъщеря му сега не стоеше на дневен ред, и да ме остави аз да се тревожа за това колко ми е нужно да зная, за да открия убиеца, и последно, но не най-маловажно, че с кариерата му беше наистина свършено. Но вместо това казах:
— Разбирам защо не сте уведомил военната полиция, че дъщеря ви е била прикована гола на полигона — действително, генерале, до този момент това е бил личен въпрос и аз ви признавам, че на ваше място вероятно бих направил същото. Разбирам също защо и как са се замесили Фаулърови. Отново ви признавам, че вероятно бих направил същото. Но когато те са се върнали и са ви казали, че дъщеря ви е мъртва, вие не сте имал никакво право да ги правите съучастници в опит за прикриване на истинския характер на престъплението, а също и да замесвате съпругата си. Не сте имал право, също така, сър, да направите моята работа и тази на госпожа Сънхил по-трудна, като ни пратихте по фалшива следа.
Той кимна.
— Вие сте абсолютно прави. Аз нося пълна отговорност за това.
Поех си дълбоко дъх и го информирах:
— Трябва да ви кажа, сър, че вашите действия са наказуеми според военния закон.
Той отново кимна бавно.
— Да, осъзнавам това. — Той погледна към мен, а после към Синтия. — Бих ви помолил за една услуга.
— Да, сър?
— Бих ви помолил да направите всичко възможно името на Фаулър да не се замесва в това.
Бях подготвен за тази молба и се бях борил със себе си за отговора й дълго преди генералът да я беше направил. Погледнах към Синтия, после към генерала и отговорих:
— Не мога да прибавям към това престъпление и мое.
В действителност аз вече го бях направил, когато сключих сделката с Бърт Ярдли. Но онова беше извън гарнизонна история, а това не беше. Казах:
— Фаулърови са намерили тялото. Те не са докладвали.
— Докладваха, на мен.
Синтия каза:
— Генерале, моето положение е малко по-различно от това на господин Бренер, и макар че детективите никога не трябва да си противоречат пред свидетели, аз мисля, че ние можем да оставим Фаулърови извън това. В действителност полковник Фаулър ви е докладвал за престъплението и вие сте му казал, че сам ще се обадите на полковник Кент. Но във вашето състояние на шок и мъка, а също и тези на госпожа Камбъл тялото е било открито преди вие да се обадите на командира на военната полиция. Има някои подробности за доуточняване, но аз не мисля, че не ще допринесем за справедливостта, ако въвлечем Фаулърови в това.
Генерал Камбъл гледа Синтия продължително и после кимна.
Не бях доволен, но бях облекчен. В края на краищата полковник Фаулър беше вероятно единственият офицер, който е проявил известна чест и достойнство през цялото време, включително и това, че не е чукал генералската дъщеря. Наистина аз самият не притежавах такава воля и изпитвах страхопочитание към човека, който я имаше. И все пак никога не трябва да се дава нещо за нищо, и Синтия разбираше това, защото каза на генерала: