Выбрать главу

Цялата лагерна тренировка, както много добре си спомнях, беше един повик към оръжията, повик към война, повик към героизъм и преднамерена имитация на примитивния обред за съзряването на младите мъже. Когато аз се обучавах, в горите нямаше жени и ако имаше, щях да ги съжалявам и да се страхувам за тях.

Но хората във Вашингтон и Пентагона бяха чули и взели под внимание призива за равенство. Това е един хубав, необходим призив, който доста е закъснял, и отношенията и схващанията доста са се променили от времето, когато аз бях младеж, когато ни готвеха за Виетнам. Но не всички разбирания се бяха променили и идеята за равенство се развиваше с различни темпове в различните области на обществения живот. Съществуват дефекти в системата, малки ниши на съпротивление, различно поведение в различни ситуации, примитивни вълнения в слабините. Точно това се е случило през една августовска нощ преди десет години. Началникът на Уест Пойнт не е съобщил, че стотици жени са били с хиляди мъже по време на обучение и не са били изнасилени. Но не е имал намерение да съобщи, че една е била.

Така че хората във Вашингтон, Пентагона и в академията са убедили генерал Камбъл. И така както той го предаде на Синтия и мен, те наистина са звучали убедително. По-добре е да има едно несъобщено и ненаказано изнасилване, отколкото да се разклатят самите устои на Уест Пойнт, да се породят съмнения в смесените военни академии, да се хвърли подозрение върху хиляда невинни мъже, които не са изнасилвали никого през нея нощ. Всичко, което, генералът е трябвало да направи, е било да убеди дъщеря си, че за нея — както и за академията, армията, нацията и каузата за равенство — ще бъде най-добре, ако тя просто забрави цялата история.

На Ан Камбъл са дали лекарства за предотвратяване на бременност, направили са й тестове за болести, предавани по полов път, майка й долетяла от Германия и й донесла любимата детска кукла, порязванията и ожулванията по нея заздравели и всички затаили дъх.

Татенцето е бил убедителен, майчето не била чак толкова убедена. Ан е вярвала на баща си и на двадесет години, въпреки всичките й обиколки из света като дете на военен, тя е била все още момичето на татко и е искала да му достави удоволствие, така че забравила, че е била изнасилена. Но по-късно си спомнила и именно поради тази причина седяхме в канцеларията на генерала тази вечер.

И така, това беше тъжната история и гласът на генерала на моменти пресекваше, ставаше дрезгав или заглъхваше. Чух Синтия да подсмърча няколко пъти и ще излъжа, ако кажа, че не усещах заседналата в гърлото ми буца.

Генералът се изправи, но ни направи знак да останем седнали.

— Извинете ме за момент — каза той.

Изчезна през една врата и можахме да чуем звук на течаща вода. Колкото и мелодраматично да прозвучи сега, трябва да кажа, че почти очаквах да чуя изстрел от пистолет.

Синтия не откъсваше поглед от вратата и каза тихо:

— Разбирам защо е направил това, което е направил, но като жена съм вбесена.

— Като мъж аз също съм вбесен, Синтия. Петима мъже са останали със спомен от една забавна нощ, а ние трябва да се занимаваме с цялата тая мръсотия. Петима мъже, ако са били кадети, са завършил и станали офицери и джентълмени. Били са нейни съкурсанти и вероятно са я виждали всеки ден. Косвено или може би пряко те са отговорни за смъртта й. Те със сигурност са отговорни за психическото й състояние.

Синтия кимна.

— А ако са били войници, те са се върнали в тяхното поделение и са се хвалили навсякъде как са чукали тази малка курсантка от Уест Пойнт.

— Да, и всичко това им се е разминало безнаказано.

Генерал Камбъл се върна и отново седна. След известно време каза:

— И така, както виждате аз получих това, което заслужавах, но Ан беше тази, която плати за моето предателство. Само за няколко месеца след случая тя се превърна от едно сърдечно, открито и дружелюбно момиче в недоверчива, мълчалива и затворена жена. Тя се справяше добре в Уест Пойнт, завърши сред първите в класа си и продължи обучението си след това. Но нещата между нас повече никога не бяха същите и аз трябваше да помисля за тия последствия от моето поведение. — Той добави: — Аз загубих дъщеря си, когато тя загуби вярата си в мен. — Пое си дъх дълбоко. — Знаете ли, олекна ми от това, че говоря с вас.

— Да, сър.

— Знаете за безразборния й полов живот. Специалисти ми обясниха на какво се дължи то. Не е просто това, че тя се е мъчила да поквари хората около мен, за да ме постави в неудобно положение. Тя ми е казвала: „Моето целомъдрие, моето решение да остана девствена, докато не съм готова не значеха нищо за теб, значи това, което давам на всеки мъж, който го пожелае, не те засяга. Така че не ми чети проповеди.“