Отвърнах:
— Може и да им е минало през ум. Но когато са се върнали вкъщи и са му казали, че е мъртва… те трябва да са видели шока и неверието на лицето му.
Синтия кимна.
— Дали биха… дали е трябвало да я развържат и да вземат тялото със себе си?
— Не. Полковник Фаулър е знаел, че преместването на тялото би влошило нещата още повече. Уверен съм, че полковник Фаулър със своя военен опит е могъл със сигурност да определи, че тя е била мъртва. А по отношение на евентуалните подозрения, че той сам я е убил, сигурен съм, че е благославял момента, когато генералът или самата госпожа Фаулър е предложила тя да отиде с него.
— Да, ако полковник Фаулър е бил сам, той е щял да изпадне в лошо положение.
Помислих за момент и после казах:
— И така, ние знаем, че освен жертвата, там са били още четири души — полковник Мур, генералът, полковник и госпожа Фаулър. И ние мислим, че никой от тях не е бил убиецът. Значи трябва да поставим пети човек там по време на този критичен промеждутък от половин час. И този човек, разбира се, е убиецът.
Синтия кимна.
— Може би трябваше да питаме генерал Камбъл дали има някаква представа за това кой е пристигнал през този половин час.
— Мисля, че той е уверен, че това е бил полковник Мур. Ако мислеше, че е някой друг, би ни казал. Не мисля, че му е хрумвало, че Мур е съучастник, а не убиец. Освен това, просто не исках да го насилвам повече.
— Зная. Мразя да разпитвам семейството на жертвата. Прекалено се вълнувам…
— Ти се справи добре. Аз се справих добре. Генералът се справи добре.
Спрях при школата по психооперации, но колата на Мур не беше на запазеното си място. Пообиколих, минах край столовата, но никъде не видяхме сивия Форд.
— Ако този мръсник е напуснал гарнизона, ще го натикам в месомелачка — процедих през зъби.
Един джип на военната полиция спря до мен, на мястото до шофьора седеше нашият стар приятел ефрейтор Страуд.
— Полковник Мур ли търсите?
— Само него.
Страуд се усмихна:
— Отиде при шефа на военната полиция, за да му вдигнат заповедта за задържане.
— Благодаря. — Обърнах и се отправих към главния гарнизон. Казах на Синтия: — Ще го прикова към стената.
— Какво стана с месомелачката?
— Това също.
Карах към главния гарнизон. Когато се приближих към сградата на военната полиция, забелязах, че тия от пресата все още бяха там. Спрях на пътя точно срещу главния вход и Синтия и аз излязохме и се качихме по стъпалата. Влязохме в сградата и отидохме направо в канцеларията на Кент. Секретарката му каза, че има съвещание.
— С полковник Мур ли?
— Да, сър.
Отворих вратата и там, в канцеларията на Кент, бяха полковник Мур, Кент и още един мъж в униформа, капитан. Кент се усмихна:
— Е, струва ми се, че съм доволен да ви видя.
Третият мъж се изправи и по знаците му видях, че е офицер от военната прокуратурата — адвокат. Мъжът, чието име беше Колинс, ме попита:
— Вие подофицер Бренер ли сте?
— Аз ще задавам въпросите, капитане.
— Предполагам, че сте — каза той. — Полковник Мур помоли да бъде представян от защитник, така че всичко, което имате да му кажете…
— Ще го кажа на него.
Мур все още седеше пред бюрото на Кент и демонстративно не ме гледаше. Казах му:
— Арестувам ви. Елате с мен.
Капитан Колинс направи знак на клиента си да остане седнал и ми каза:
— Какво е обвинението?
— Поведение, неподобаващо на офицер и джентълмен.
— О, наистина, господин Бренер, това е глупаво, общо…
— Плюс член 134, безредици и неизпълнения на задължения и така нататък. Плюс укривателство, заговор и даване на лъжливи показания. Плюс, капитане, вие сте на границата на член 98, неподчинение на процедурните правила.
— Как смеете?
Попитах Кент:
— Имаш ли под ръка два чифта белезници?
Полковник Кент изглеждаше разтревожен.
— Пол, тук има някои въпроси, свързани със закона и фактите. Ти не можеш да арестуваш — всъщност можеш, но аз съм по средата на разговор със заподозрян и неговия адвокат…
— Полковник Мур не е заподозрян в убийството, така че няма никаква нужда от разговор, а ако има, аз ще проведа разговора, а не вие, полковник.
— По дяволите, Бренер, вече мина всички граници.
— Полковник, извеждам арестанта си оттук. — Обърнах се към Мур: — Станете.
Той стана, без дори да погледне адвоката си.
— Елата с мен.
Синтия и аз излязохме от канцеларията на Кент с бедния Мур зад нас. Придружихме го по коридорите към килиите за задържани. Повечето килии бяха празни и аз намерих една отворена врата точно до Далбърт Елкинс. Бутнах Мур леко в килията и блъснах вратата след него.