Той може би е знаел, а може би не е знаел за какво е бил целият този сценарий, може да е чул, а може и не разговора с баща й. Ако не го е чул, може би е взел това, което е видял, за любовна среща с друг мъж и е бил обхванат от ревност и гняв. Във всеки случай, те със сигурност са говорили и е много възможно Ан Камбъл да е казала нещо неподходящо в неподходящ момент.
Или пък може би не е имало значение какво е казала тя — на Кент му е било дошло до гуша. Знаел е, че има следи от други хора на мястото, знаел е, че ще бъде тук в официалната си роля след часове и че наличието на негови следи ще бъде обяснимо и очаквано. Той е ченге и пресмята всичко това много бързо. Това ще бъде не само съвършеното престъпление, но и необходимо го престъпление. Всичко, което трябва да направи е, да коленичи и да стегне въжето. Но дали е имал желанието да го направи? Тя не го ли е умолявала? Може ли да бъде толкова студен и безчувствен? Или пък е бил подтикван от страст и ярост?
Какво беше това, което знаех за този човек, когото съм виждал може би дузина пъти през последните десет години? Ровех в паметта си, но единственото, което можех да кажа със сигурност, беше, че той беше винаги по-загрижен да се създава впечатление за благоприличие, отколкото за самото благоприличие. Много държеше на репутацията си на чисто ченге. Никога не правеше сексуални шеги и забележки и беше много строг с хората от неговата част, които не живееха според високите му изисквания за поведение и външен вид. Но после е бил съблазнен от генералската дъщеря. Знаел е, че е обект на шеги, според Кифер, знаел е, че губи от репутацията си и че не може да стане генерал като чука някоя от дъщерите им.
А дали е възможно някъде в тъмните кътчета на своето съзнание той да е знаел, че някои хора в гарнизона, със сигурност хора, които той е командвал, ще се чудят в страхопочитание дали пък полковник Кент не е направил това, дали най-висшето ченге в Хадли не е разрешило не само собствения си проблем, но и проблемите на тридесет старши офицери и техните съпруги? Обикновеният човек може да изпитва отвращение към убиеца, но един убиец може да предизвиква страх и уважение, особено ако има усещане, че това, което върши, не е изцяло лошо.
Но като се има предвид всичко това, ако всички тези предположения и заключения имат смисъл и съответстват на фактите, това означава ли, че полковник Уилям Кент, командирът на военната полиция във Форт Хадли, е заподозрян в убийството на Ан Камбъл? При всички други възможни мъже, а може би и жени в гарнизона, които имат мотив — отмъщение, ревност, прикриване на престъпление, избягване на унижение или позор, а дори и мания за убийства — защо точно Кент? И ако е Кент, как ще го докажа? В редките случаи, когато ченге, намиращо се на местопрестъплението, може да бъде извършител на престъплението, следователят е изправен пред истински проблем.
Постоях известно време пред вратата на Кент и после почуках.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТА
Насочих Шевролета към офицерския клуб и известно време пътувахме в мълчание, после попитах Синтия:
— Защо мислиш, че е бил Кент?
— Инстинкт.
— Инстинкт е това, което е пъхнало Кент между краката на Ан Камбъл. Защо мислиш, че той я е убил?
— Не зная дали той го е направил, Пол. Но ние елиминирахме другите заподозрени. Двамата Ярдли имат непоклатимо алиби, знаем какво е правил полковник Мур, Фаулърови са свидетели един на друг, а генералът и госпожа Камбъл са чисти, поне що се отнася да мен. Сержант Сент Джон и редник Кейси, които са намерили тялото, не са правдоподобни заподозрени, нито пък който и да е друг, с когото говорихме или за когото сме чули.
— Но какво ще кажеш за майор Бауз, полковник Уиймс, лейтенант Елби, главния свещеник, лекаря и още тридесет офицери, които са имали мотив. Освен това съпругите на тези офицери, ако си помислиш малко. Това също е възможно.
— Вярно. Освен това много е възможно да има и някой, за когото дори не сме чували. Но трябва да се има предвид възможността и желанието да се извърши убийство.
— Правилно. За нещастие нямаме време да разпитаме всички мъже от дневника й. А не искам и да си помисля, че може да бъде направено от ФБР, защото те ще напишат по един доклад от двеста страници за всеки от тях. Кент е възможен заподозрян, но не ми се иска да бъде удобен заподозрян, така както той — и някои други тук — се опитаха да направят от полковник Мур.