Не отговорих.
Сайвър почеса плешивата си глава и се загледа в схемата.
— Ами… възможно е… искам да кажа, тук има нещо, в което няма логика… ето отпечатъците на Сент Джон. Оранжеви. Те са сигурни. Той е имал парче дъвка на подметката си и то се е отпечатало. И така… ето ги отпечатъците на Сент Джон, и те като че ли са върху отпечатък, за който предполагаме, че е на полковник Кент. Кент е имал съвсем нови ботуши с ясен рисунък. Следователно… искам да кажа, ако Сент Джон е бил там в 04.00 часа, а полковник Кент не е ходил преди военния полицай да му е съобщил след около 05.00 часа, то тогава отпечатъкът от ботуша на Сент Джон върху този на Кент не може да бъде обяснен. Но трябва да разберете, че макар да е възможно да се определят отпечатъците от повечето обувки, ако средата е добра — сняг, кал, мека пръст и други — те не са така точни като отпечатъците от пръсти. И в този случай, когато имаме два хубави отпечатъка, ние не можем да кажем със сигурност кой върху кой е бил поставен.
— Но ти си отбелязал този на Сент Джон върху този на Кент.
— Е, това е субективно решение от страна на лаборанта. Може да е грешка. Вероятно е било, като си помисля сега. Сент Джон е бил там пръв, така че той не може да е стъпил върху отпечатъците на Кент… но ти казваш, че мислиш, че Кент е бил там преди Сент Джон да намери тялото.
— Аз го казвам — отвърнах аз, — но ти няма да го кажеш на никого.
— Аз давам информация само на вас двамата и пред военния съд.
— Правилно.
Синтия каза на Кал:
— Хайде да видим гипсовите отливки от това място.
— Добре.
Кал провери в някакви напечатани листи на дъската за обяви и сравни нещо с нещо, после ни поведе към един далечен ъгъл на хангара, където върху пода имаше стотина гипсови отливки от стъпки, като че ли оставени от жителите на Помпей когато са напускали града.
Отливките бяха номерирани с черен молив и той откри тази, която ни трябваше, повдигна я и я занесе на една маса. На масата беше закрепена флуоресцентна лампа и аз я включих.
Ние всички се загледахме в отливката в продължение на няколко секунди и после Кал каза:
— Ето този отпечатък е на Сент Джон на път към тялото. Този малък знак на ръба е посоката на тялото. Също в посока към тялото е и този отпечатък, който е на полковник Кент.
Погледнах към двата отпечатъка. Те бяха един до друг, като лявата страна на левия ботуш на Кент застъпваше дясната страна на десния ботуш на Сент Джон — или пък този на Сент Джон застъпваше този на Кент. Това беше въпросът. Аз не казах нищо, Синтия също. Накрая Кал каза:
— Ами… ако вие… виждате ли тази неравност тук? Това е парчето дъвка на ботуша на Сент Джон, но то не е било докоснато от ботуша на Кент, нито обратно. Виждате имаме два военни ботуша от един и същ вид, с еднакъв рисунък и следите са били оставени в промеждутък от няколко часа… и имаме пресичане и наслагване на рисунъка на подметките…
— Трябва ли ти шапка на ловец на елени за това?
— Какво?
— Защо някой е означил с по-късата карфица отпечатъците на Кент на схемата?
— Ами аз не съм специалист по този въпрос.
— Къде е специалистът?
— Замина. Но нека да пробвам.
Той промени положението на светлината, после я изгаси и огледа отливката на неясното осветление на хангара, после взе едно фенерче и пробва различни ъгли и разстояния. Синтия и аз също гледахме, тъй като това не беше толкова въпрос на някаква точна наука, колкото на здрав разум. Наистина беше почти невъзможно да се каже със сигурност кой отпечатък беше направен пръв.
Синтия прокара пръста си по местата, където двата отпечатъка се пресичаха. Когато подметката е гладка, лесно може да се каже кой е по-дълбок, но дори и това не е доказателство, че по-дълбоката следа е направена първа, като се има предвид, че хората вървят по различен начин и тежат различно. Но обикновено по-дълбокият отпечатък е пръв, защото той притиска пръстта или снега, или калта и следващият отпечатък се направи върху по-сбита почва и не потъва толкова дълбоко, освен ако човекът не е истински дебелак.
Синтия каза:
— Отпечатъкът на Сент Джон е с около милиметър по-висок от този на Кент.
Кал каза:
— Виждал съм Кент, тежи около деветдесет килограма. Какво ще кажеш за Сент Джон?
Аз отвърнах:
— Горе-долу толкова.
— Ами — каза Сайвър, — наистина зависи от това колко тежко са стъпвали. Като се сравни с другите отпечатъци на схемата и като се имат предвид плоските отпечатъци и от двата ботуша, може да се заключи, че никой от тях не е бягал. Всъщност бих предположил, че и двамата са вървели бавно. Така че, ако отпечатъкът на Кент е с милиметър по-дълбок, би могло да се заключи, че този отпечатък е направен пръв и че Сент Джон е стъпил върху стъпката на Кент по-късно. Но това е само предположение. — Той добави: — Не бих пратил никого на бесилката въз основа на това.