— Но пък можем добре да го изплашим…
— Правилно.
— Можеш ли да повикаш специалиста по отпечатъци тук тази вечер?
Кал поклати глава.
— Той изпълнява задача във военната база в Оуклънд. Мога да поискам да изпратят някой друг с хеликоптер.
— Искам същият човек. Прати тази отливка със самолет в Оуклънд и го накарай да я анализира отново. Не му казвай какво решение е взел първия път. Ясно ли е? Той няма как да си спомни тази сред всичките.
— Да. Ще видим дали ще получим същия резултат. Аз ще се заема с това. Може би ще трябва да използваме гражданските полети от Атланта до Сан Франциско. Може сам да отида.
— Няма начин, приятел. Ти ще стоиш тук в Хадли с мен.
— По дяволите.
— Точно така. Искам да дойде дактилоскопски екип от Гилем. Искам да са на полигона още призори. Ще търсят още отпечатъци на полковник Кент. Нека да проверят покрай пътя, по-навътре в полигона, около тялото, около тоалетните и така нататък. Искам една ясна диаграма, която да показва само стъпките на Кент. Или още по-добре, изгответе компютърна програма за всичко това и бъдете готови с нея до утре по обяд. Окей?
— Ще направим всичко, което е по силите ни. — Той се поколеба и после попита: — Сигурен ли си в това?
Кимнах му леко, което беше целия импулс, от който се нуждаеше, за да изкара хората си от леглата и да ги прати в Хадли още със зората. Казах:
— Кал, хората от ФБР може да дойдат тази вечер или утре рано. Те поемат този случай утре по обяд, но не преди това.
— Разбирам.
— Уговорете си някакъв предупредителен сигнал с военните полицаи отвън и предупредете Грейс, така че да може да скрие дискетата, с която работи.
— Няма проблеми.
— Благодаря. Добра работа си свършил.
Синтия и аз се върнахме при Грейс Диксън, която подреждаше купчината листи на бюрото си. Тя каза:
— Ето го и последния. Това са всички места, в които се споменава Бил Кент, Уилям Кент, Кент и така нататък.
— Добре.
Взех купчината и я прелистих. Имаше около четиридесет листа, като на някои имаше повече от една дата от дневника, първата беше от юни отпреди две години, а последната само от миналата седмица.
Синтия отбеляза:
— Доста често са се виждали.
Кимнах.
— Окей, благодаря още веднъж, Грейс. Защо не пъхнеш дискетата в тайното си място и не отидеш да поспиш малко?
— Аз съм добре. Ти изглеждаш ужасно.
— Ще се видим утре.
Взех разпечатките и ние тръгнахме през дългия хангар и излязохме през малката врата. Беше една от тези нощи, в които не подухва ветрец и въздухът е пропит от влага и човек може да усети миризмата на боровете само ако се качи на тях.
— Душ? — попитах аз.
— Не — отвърна Синтия. — Военната полиция. Полковник Мур и госпожа Бейкьр-Кифер. Нали не си ги забравил?
Качихме се в Шевролета ми, часовникът на таблото показваше десет и тридесет и пет. Това означаваше по-малко от четиринадесет часа, за да приключим със случая.
Синтия видя, че гледам часовника и каза:
— Хората от ФБР вероятно вече се прозяват и мислят да си лягат. Но утре сутринта ще бъдат навсякъде.
— Вярно. — Включих на скорост и потеглихме от Джордън Фийлд. Казах: — Не ме интересува това, че ще оберат славата за това, че са решили случая. Не съм дребнав. Ще им предам всичко това утре по обяд и те могат да го използват. Но колкото по-близо стигнем до извършителя, толкова по-малко мръсотия ще да изровят. Ще ги насоча към Кент и се надявам, че ще стигнат дотам.
— Е, много е благородно от твоя страна да ги оставиш да приключат случая. Твоята кариера също приключва до известна степен. Но аз бих могла да се възползвам от славата.
Хвърлих й един поглед.
— Ние сме войници. Просто изпълняваме заповеди. Всъщност ти изпълняваш моите заповеди.
— Да, сър. — Тя се поцупи известно време и после каза: — Тези от ФБР са майстори на рекламата, Пол. Техните хора от връзките с пресата правят информационния отдел на армията да прилича на дъска за обяви на някоя автобусна спирка. Ние трябва да приключим сами, дори и ако това означава да опрем пистолет до главата на Кент и да го заплашим, че ще му пръснем мозъка, ако не подпише самопризнание.
— Ама че сме агресивни тази вечер.
— Пол, това е важно. А и ти си прав за това, че ФБР ще се ровят ненужно в мръсотията. Съдържанието на дневника ще се появи във всеки вестник в страната и за да прибавят обида към увредения престиж, ще кажат, че те са намерили дискетата. Тези хора са добри специалисти, но безскрупулни. Те са почти толкова безскрупулни колкото си ти.