— Да. На мен ми донесоха документите за развод с хеликоптер, докато бях под обстрела на врага.
— Наистина ли?
— Наистина. Плюс писмо за заема ми за колата и антивоенна литература от едно пацифистко сдружение в Сан Франциско. В някои дни е по-добре да не ставаш от леглото. Всъщност аз нямах легло. Което също е показателно. Нещата биха могли да бъдат и по-зле.
— Нещата биха могли да бъдат и по-добре. Ще прекараме два хубави дни.
— Очаквам ги с нетърпение.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ВТОРА
Пристигнахме в сградата на военната полиция. Журналистите бяха заминали и аз спрях на пътя, където беше забранено за паркиране. Влязохме в сградата с разпечатания дневник на Ан Камбъл в ръце. Казах на Синтия:
— Първо ще поговорим с полковник Мур, а после ще видим какво е открила Кифер.
Докато вървяхме към килиите за задържани, Синтия отбеляза:
— Трудно е да се възприеме, че човекът, който ръководи това място, може сам да е престъпник.
— Да. Това някак си обърква протоколите и стандартните процедури за действие.
— Наистина. Какво мислиш за този отпечатък от ботуш?
— Той е почти всичко, което имаме — отвърнах аз.
Тя помисли малко и после каза:
— Но има и мотив, и възможност за действие. Макар че не съм съвсем сигурна в психологическия профил на убиеца, който изградихме, нито в желанието на Кент за действие. Освен това нямаме почти никакви косвени доказателства. — Тя добави: — Но след разговора в бара мисля, че интуицията ни е вярна.
— Добре. Кажи го на тези от ФБР.
Наредих на дежурния сержант да ни придружи и ние отидохме до килията на Мур. Мур седеше на нара си, напълно облечен, с изключение на обувките си. Далбърт Елкинс беше придърпал стола си до общата преградна стена и говореше на Мур през решетките, а Мур или го слушаше много задълбочено, или беше изпаднал в кататоничен транс.
Те и двамата ни видяха да се приближаваме, и двамата се изправиха. Елкинс изглеждаше доволен да ме види, а Мур изглеждаше неспокоен.
Елкинс ми каза:
— Все още ли важи уговорката за утре, шефе? Никакви проблеми?
— Никакви проблеми.
— Жена ми ми каза да ви благодаря.
— Наистина ли? На мен ми каза да те държа тук.
Елкинс се засмя.
Обърнах се към дежурния сержант:
— Може ли да отключите полковник Мур, моля.
— Да, сър. — Той отключи килията на Мур и попита: — Белезници?
— Да, моля, сержант.
Сержантът от военната полиция излая на Мур:
— Ръцете отпред!
Мур протегна свитите си в юмруци ръце и сержантът му щракна белезниците.
Без да кажем дума, ние тръгнахме по дългия отекващ коридор покрай полупразните килии. Мур, по чорапи, се движеше безшумно. Малко места на тази земя са по-потискащи от един затвор и малко гледки са по-потискащи от тази на затворник с белезници. Мур, въпреки всичките си претенции за интелигентност, не се справяше добре със ситуацията, което беше и целта ми.
Влязохме в стая за разпити и сержантът излезе. Казах на Мур:
— Седнете.
Синтия и аз седнахме на една маса срещу него.
— Предупредих ви, че следващия път ще говорим тук — отбелязах.
Той не отговори. Изглеждаше малко изплашен, малко подтиснат и малко ядосан, макар че се опитваше да потисне това, тъй като разбираше, че не е в негов интерес.
— Ако ни бяхте казали всичко, което знаете още първия път, сега може би нямаше да сте тук.
Не последва отговор.
— Знаете ли какво наистина, ама наистина, ядосва един детектив? Когато той трябва да губи ценното си време и енергия, заради свидетел, който се прави на хитър.
Поблъсках го малко с думи, давайки му да разбере, че от него ми се повръща, че е позор за униформата, чина, професията, страната, за Бог, човешкия род и вселената.
През цялото време Мур стоеше мълчаливо и аз не мисля, че по този начин се възползваше от правата си в петата поправка, а просто правилно беше преценил, че аз искам от него да стои със затворена уста.
Междувременно Синтия беше взела разпечатаните страници от дневника, беше излязла и отсъстваше през по-голямата част от словесните ми излияния. След около пет минути тя се върна без листите, но пък носеше пластмасов поднос, върху който имаше чаша с мляко и поничка.
При вида на храната очите на Мур блеснаха и той престана да ми обръща внимание. Синтия му каза:
— Донесох ви това. — Тя постави подноса, така че той да не го стига и отбеляза: — Помолих военния полицай да махне белезниците ви, така че да можете да се храните. Той ще бъде тук, когато се освободи.
Мур я увери:
— Мога да се храня и с белезниците.
Синтия го информира:
— Нарушение на правилника е да се кара затворник да се храни с белезници, вериги и други такива.