Синтия сгъна последния чифт чорапи и попита:
— Кой те пере и глади?
— О, имам си нещо като икономка. Една селянка, която се грижи за нещата ми, когато ме няма.
— Ти от безпомощния тип ли си?
— Ами, да, по отношение на платове и други такива, игли и конци, но мога да разглобя М–16 с вързани очи и да го сглобя отново за три минути.
— Аз също.
— Добре. Имам един вкъщи, можеш да ми го почистиш.
Телефонът иззвъня и аз направих знак на Синтия да го вдигне. Беше Кифер и аз отидох в банята и си изсуших косата с кърпа. Синтия беше сложила тоалетните ми принадлежности и аз сресах косата си, измих зъбите си и смъкнах гащетата си под халата. Второто най-приятно чувство на света.
Хвърлих ги в кофата за боклук и се върнах в спалнята. Синтия седеше на ръба на леглото, слушаше телефона с кръстосани крака и разтриваше стъпалото си със свободната си ръка. Синтия, отбелязах мимоходом, имаше хубави крака.
Тя вдигна поглед и ми се усмихна, а после каза по телефона:
— Окей. Благодаря. Добра работа. — Затвори и се изправи. — Е, Кифер е попаднала на една интересна дреболия. Изглежда семейство Кент имат черен джип Чероки, освен това тя е известна сред радиосредите на военната полиция като Дамата Прилеп, а джипът като Прилепомобил. Кифер е чула едно споменаване по радиостанцията за Прилепомобила. Неизвестен полицай е казал: „За всички, Прилепомобила с Похотливец Шест е паркирал на паркинга на библиотеката. Горе главите.“ — Синтия добави: — Това е типично предупреждение за присъствието на офицер в района. А пък, в случай, че не си забелязал, библиотеката се намира срещу главния щаб.
— Да. И кога е било това?
— В 00.32. А в около 01.00 Ан Камбъл е излязла от главния щаб, качила се е в джипа си и се е отправила към шести полигон. — Синтия ме попита: — Какво е правил Кент в колата на жена си на отсрещната улица?
— Това, което всеки влюбен идиот прави. Просто седи и гледа светлината в прозореца.
— Може би е имал нещо по-зловещо наум.
— Може би. А може би просто се е опитвал да реши дали да не влезе в сградата и да каже „здравей“. Или пък може би е чакал Сент Джон да излезе по някаква работа. Или пък е чакал обектът на желанията му да направи това, което е направила.
Синтия подгъна краката си под себе си, нещо като позата лотос. Не зная как хората могат да седят така. Аз седнах на единствения стол, който беше обърнат към леглото, и забелязах, че си беше оставила пликчетата. Тя скромно оправи кимоното си.
— Ако жена ми беше получила подобно писмо от любовницата ми, бих бил страхотно ядосан и бих се държал настрана от любовницата си. От друга страна, ако жена ми беше заминала заради писмото, а любовницата ми работеше до късно, може би нямаше да мога да устоя на изкушението и щях да се опитам да се свържа с нея.
— Звучи, като че ли си бил там.
— Ние всички сме били там.
— Не и аз — каза Синтия. — Само веднъж с оня тип в Брюксел. Аз правех всичко възможно да се сблъсквам с него навсякъде, където отидеше и глупакът най-накрая разбра.
— Глупакът може би е разбрал по-скоро, отколкото си мислиш, но ти изглеждаше като някой, който може да донесе неприятности.
— Без коментари. — Тя си помисли малко — Предполагам позата лотос предразполага към размисъл — и после продължи: — Очевидно той я е проследил.
— Да. Но може би първо я е причакал на паркинга на генералния щаб. Не можем да знаем.
— Но как е могъл да я проследи, без тя да види колата му по пътя към полигона?
— Била е колата на жена му.
— Ан не е ли познавала колата на жена му?
Отвърнах:
— Всяка любовница знае колата на всяка съпруга. Но в този гарнизон има достатъчно джипове Чероки за превозването на цял батальон, така че не се е набивал на очи. Например, Фаулърови имат Чероки, макар и червено.
— И все пак, Пол, докъде по пътя би могъл да я проследи без тя да се разтревожи от фаровете зад себе си?
— Не далеч. Но достатъчно. — Изправих се и прерових страничния джоб на малката чанта, където намерих един молив.
На бялата стена между прозорците имаше достатъчно празно пространство и аз започнах да рисувам. — Окей. От главния гарнизон пътят тръгва на юг и свършва при първи полигон, на разстояние от около десет мили. Има само две отбивки — първата тук е Генерал Пършинг Роуд, която отива наляво, втората, на миля по-надолу вдясно, е Джордън Фийлд Роуд, тук. — Нарисувах пътя на стената. — Ето, той я следва на едно нормално разстояние с включени светлини, вижда, че тя не завива наляво по Генерал Пършинг Роуд и продължава да я следи. Тя не завива и по Джордън Фийлд Роуд, но той знае, че той трябва да завие там, иначе тя ще разбере, че я следят. Прав ли съм?