— Засега.
— Така че той завива към Джордън Фийлд и тя вижда това в огледалото си за обратно виждане и си отдъхва. Но Кент вече знае, че тя е на главния път и не може да отиде никъде освен до края и обратно. Прав ли съм?
Тя погледна драсканиците ми по стената и кимна.
— Звучи правилно. И какво прави той тогава? Последва я без светлини? Върви? Чака?
— Ами… какво бих направил аз? Нощта е лунна и дори и без светлини колата би могла да бъде видяна от неколкостотин метра. Освен това шумът от двигателя и светлината на лампичките, когато се отвори вратата, а също и светлините на спирачките биха могли да бъдат видени от някой ъгъл. Така че за максимално прикритие трябва да вървиш или да тичаш. И така, той слага Черокито на режим четири и спира в боровете, където Джордън Фийлд Роуд и Райфъл Рейндж Роуд се пресичат. Излиза и се отправя пеш на юг по Райфъл Рейндж Роуд.
— Това е само предположение.
— Отчасти. Отчасти е интуиция и дедукция, а отчасти е просто логично решение на стандартни бойни задачи. Всички сме ходили на едно и също училище и всички сме минали през тия нощни упражнения. Трябва да вземеш предвид бойната си задача, време, разстояние, час, безопасност и всичко друго и трябва да знаеш например кога да останеш на моторното си превозно средство и кога да слезеш и да се скриеш в храстите.
— Е, добре, той слиза и тръгва пеш или тича.
— Правилно. По това време е някъде между 01.15 и 01.30 часа. Полковник Мур вече е минал по пътя и чака Ан Камбъл.
— Това го знаем със сигурност. Генерал Камбъл все още не е получил телефонното обаждане. Кент бърза по пътя и гледа за светлините на джипа пред себе си. Но в някой момент Ан е изгасила светлините, стигнала е шести полигон и се е срещнала с полковник Мур. — Поставих едно „Х“, за да означа шести полигон.
Синтия все още седеше на леглото и като че ли не беше много впечатлена от моите картографски умения. Тя попита:
— За какво си мисли Бил Кент сега? Каква е целта му?
— Ами… той е изпълнен с любопитство защо тя е там сама, макар че знае, че тя може просто да проверява часовоите. Ако случаят е такъв, той ще я види на връщане, ще застане на пътя и ще я пресрещне. Преди няколко седмици той е усетил вкуса на насилието и може би си мисли да го направи отново.
— Тя е въоръжена.
— Той също. — Дори и при съвременните отношения, човек не трябва да заплашва с пистолет любимата. Особено ако тя също е въоръжена. — Както и да е, той мисли, че ще се справи със ситуацията. Може би просто иска да си поговорят.
— Може би. Но аз не бих искала да се срещна с бивш любовник на пуст път. Бих го прегазила.
— Ще имам това предвид. Но той не знае как разсъждават жените. Той не може да знае как ще се чувства тя за това, че я е проследил и я причаква. Всичко, което знае, е, че те са любовници и че това има голямо значение за него. Жена му отсъства от града и той е възбуден, болен от любов глупак. Той иска да говори. Всъщност иска да прави любов с нея. Той е това, което наричаме побъркан на тема секс.
— И така той върви по пустия тъмен път и търси джипа й.
— Правилно. Другото нещо, което му идва наум, е, че тя е тук за любовна среща с някой друг. Това няма да е необичайно за Ан Камбъл, сърцето на Бил Кент бие при мисълта, че ще я изненада с любовник и той е луд от ревност. Звучи ли ти логично?
— Щом казваш така.
— Добре, вече е около 02.15 часа и полковник Мур вече е провел записания разговор с генерал Камбъл, вързал е Ан Камбъл и чака край тоалетните да се покаже генералът. Бил Кент изпълнява своята си задача и следва ръководството. Той знае, че може да види светлините на някоя кола поне на половин миля на тъмен прав път, така че една кола, която се движи с, да кажем, четиридесет и пет мили в час, ще го настигне за по-малко от минута, ако той не види пръв светлините й. И така, на всеки тридесет секунди той поглежда назад през рамото си. В около 02.15 часа вижда светлини зад себе си, хвърля се в канавката отстрани на пътя и чака колата да отмине.
— Той мисли, че това е любовникът.
— Вероятно. По някакъв извратен начин на него му се иска да я хване на местопрестъплението. Набрал е инерция от това, че е изхвърлил майор Бауз от къщата на Ан и от това, че я е изнасилил. Това е един много объркан и ирационален човек, който мисли, че Ан Камбъл ще отвърне на неговата агресивна мъжественост, на неговата блестяща броня и на това, че той убива дракони в нейна чест. Така ли е?