В другия край на кухнята се виждаше масивна врата, която вероятно водеше към мазето. На вратата имаше резе, което спуснах, така че ако имаше някой в мазето, той или тя оставаше заключен вътре.
След като осигурих гърба си, или пък може би отрязах пътя си за бягство, аз тръгнах предпазливо, невъоръжен, през къщата към предната врата и я отворих, за да влезе Синтия. Застанахме за момент в хладното от климатичната инсталация антре, огледахме се и се ослушахме. Направих знак на Синтия да извади пистолета си и тя изкара един 38-калибров Смит и Уестън. След това извиках:
— Полиция. Останете по местата си и се обадете.
Не последва отговор. Казах на Синтия:
— Стои тук и бъди готова да използваш това нещо.
— Защо мислиш съм го помъкнала.
— Добре казано.
Кучка
Отидох първо до дрешника и отворих вратата, но там нямаше никой с колче за палатка в ръце. Минах от стая в стая на първия етаж, чувствайки се малко глупаво, деветдесет и девет процента сигурен, че къщата е празна, но пък си спомнях един случай, когато не беше.
Едно стълбище водеше от антрето към втория етаж, а стълбищата, както вече казах, са опасни, особено ако скърцат. Синтия стана в основата на стълбището, а аз, прескачайки по три стъпала наведнъж, се изкачих горе и се притиснах към стената а антрето на горния етаж. Три врати се отваряха към антрето, едната беше отворена, а двете затворени. Повторих заповедта си да не мърда и да се обади, но отново не получих отговор.
Синтия ми извика и аз погледнах надолу. Тя се беше изкачила наполовина и ми подхвърли пистолета. Хванах го и й направих знак да остане там, където се намира. Блъснах вратата на една от затворените стаи, застанах в положение за стрелба и извиках: „Не мърдай“. Но моята нападателност не предизвика отговор. Погледнах в неосветената стая и видях, че това вероятно е свободна спалня, мебелирана съвсем оскъдно. Затворих вратата, а после повторих процедурата с втората затворена врата, която се оказа просторен килер. Знаех, че въпреки цялата акробатика, ако там имаше някой с пистолет и с желание да го използва, досега щях да съм мъртъв. Но трябва да се изпълни цялото упражнение. Така че аз се облегнах на стената на антрето и погледнах през отворената врата. Виждаше се голяма спалня и друга врата, която водеше към баня. Махнах на Синтия да се качи и й подадох пистолета. „Прикривай ме“, казах аз и влязох в голямата спалня, като държах под око плъзгащите се врати на дрешника и отворената баня. Взех един парфюм от тоалетната масичка и го хвърлих в банята, където шишето се разби на парченца, но отново не предизвиках ответна реакция.
Огледах набързо спалнята и банята, а после отидох при Синтия, която беше застанала до отворената врата, леко приведена, готова за стрелба и покриваше всички врати. Аз отчасти очаквах, отчасти ми се искаше да има някой в къщата, така че да мога да го арестувам — него или нея, — да приключа делото и да се върна във Виржиния. Но това нямаше да стане.
Синтия погледна в голямата спалня и отбеляза:
— Оправила си е леглото.
— Ами нали ги знаеш тия от Уест Пойнт.
— Мисля, че е тъжно. Била е толкова подредена и дисциплинирана. А сега е мъртва и всичко ще се разбърка.
Погледнах към Синтия:
— Ами нека започнем от кухнята.
ГЛАВА ПЕТА
Действително имаше нещо тъжно и зловещо в това да проникнеш в жилището на мъртъв човек, да минеш през стаи, които той никога вече няма да види, да отвориш шкафове, килери и чекмеджета, да докосваш вещите му, да четеш писмата му и дори да изслушаш съобщенията на телефонния секретар. Дрехи, книги, видеоленти, храна, алкохол, козметика, сметки, лекарства… един цял живот, който внезапно е бил прекъснат далеч от дома, и никой не е останал, а къщата е пълна с неща, които поддържат, определят и, надявам се, обясняват един живот — стая по стая без жив човек, който да посочи любимата картина на стената, да ти покаже фотоалбума, да ти предложи нещо за пиене или пък да ти каже защо растенията са изсъхнали и умиращи.
В кухнята Синтия забеляза залостената врата и аз й обясних:
— Води към мазето. То е добре затворено, така че ще го проверим последно.
Синтия кимна.
От кухнята не можеше да се научи почти нищо, освен факта, че Ан Камбъл е била вманиачена на тема ред и се е хранила със здравословна храна: кисело мляко, бобови кълнове, питки от трици и други подобни, от които ми се повдига. В хладилника и килера имаше много бутилки хубаво вино и скъпа бира.