Тя кимна.
— Има такъв тип. Половината изнасилвачи, които съм разпитвала, твърдят, че на жените им е било приятно. Никоя жена никога не е потвърдила това.
— Правилно. Но, за да сме малко справедливи към Бил Кент, Ан Камбъл никога не го е извадила от това заблуждение.
— Вярно. Но това писмо до жена му би трябвало да му е показало, че тя е приключила с него. Но, добре, той е толкова луд колкото е и тя. И така, той вижда колата, която минава край него.
— Правилно. Идваща нагоре по пътя с включени светлини в около 02.15 часа. Тези са светлините, които е видяла младши сержант Робинс. Мур е изминал последните една-две мили без светлини, Ан Камбъл също. Генералът не ги е изгасял. Колата на генерала отминава и Кент се изправя на едно коляно. Той може да е разпознал, а може и да не е Буика на госпожа Камбъл.
Синтия отбеляза:
— И така имаме двама души — полковник Кент и генерал Камбъл — които се промъкват в тъмното с колите на своите жени.
— Правилно. Ако всеки в гарнизона е познавал служебната ти кола и по радиоуредбата си бил известен под името „Похотливец Шест“, по-добре да си избереш алтернативен транспорт.
— Бих могла просто да си остана вкъщи. И така, в този момент Кент ускорява крачките си. Междувременно Мур тича в обратната посока по пътеката от трупи, качва се в колата си на пети полигон и се отправя на север по Райфъл Рейндж Роуд обратно към гарнизона. Но не е видял Кент, който е вървял към него.
— Не — отвърнах аз. — Кент вече или е бил минал пети полигон, или е забелязал светлините, когато Мур е минавал по чакъла и отново се е скрил в канавката. Сега вече Кент си е мислел, че тя забавлява поредица любовници на всеки петнадесет или двадесет минути, или по-вероятно е объркан.
— Объркан или не — отвърна Синтия, — той си мисли най-лошото. Той не си мисли, че тя може просто да си върши работата, или че може би е в опасност, или че двете коли нямат нищо общо с нея. Той е сигурен, че тя е там и се чука. Ти това ли би си помислил?
— Сигурно. Аз съм изцяло мъж. Мисля прекалено много с малката глава и недостатъчно с голямата.
Синтия се засмя въпреки желанието си.
— Добре, стига толкова. Продължавай.
Облегнах се на стола си и се замислих за момент.
— Добре… от този момент не можем да знаем точно какво се е случило. Кент минава по завоя, където се свързват пети и шести полигон, и напред в лунната светлина той вижда две коли паркирани на пътя — джипа и Буика, който го задмина.
Знаем, че в този момент сцената между баща и дъщеря вече е в разгара си, или може би е свършила.
Синтия каза:
— И в двата случая Кент е останал там, където е бил.
— Да, знаем със сигурност, че Кент не се е втурнал в този момент и не е открил, че Буикът на пътя е докарал генерал Камбъл до полигона. Той е наблюдавал от разстояние — и може да е подочул нещо, защото вятърът е духал от юг. Но е решил да не се прави на пълен глупак и да не влиза в евентуален въоръжен сблъсък с друг мъж.
— Или — каза Синтия — разговорът между баща и дъщеря е бил свършил и генералът е бил вече в колата си.
— Много е възможно. В този момент колата на генерала идва към него без фарове и Кент отново се хвърля в канавката.
Това е единственият начин, по който това би могло да се случи — Кент пеш — защото нито Мур, нито генералът са видели друго превозно средство.
— И когато колата на генерала отминава, Бил Кент се изправя и отива към джипа на Ан Камбъл.
— Правилно. Той се движи много бързо, може би с изваден пистолет, готов за всичко — изнасилване, любов, сдобряване или убийство.
Ние седяхме за момент, тя на леглото, аз на стола и слушахме дъжда навън. Аз се чудех, и сигурен съм Синтия също, дали току-що не измайсторихме примка за един невинен човек в усамотението на пашата стая. Но дори и да не бяхме познали подробностите съвсем, мъжът сам почти ни беше казал, или ни беше дал знак, че го е направил. Неговият тон не можеше да бъде сгрешен, а също и държането му и очите му. Но това, което той също казваше, беше, че тя го е заслужавала и че ние никога няма да докажем, че той го е направил. Той грешеше и в двете.
Синтия излезе от позата лотос и пусна краката си да висят през таблата на леглото и продължи:
— И Кент намира Ан Камбъл прикована на полигона, вероятно все още да плаче и не може да разбере дали е била изнасилена, или просто чака да се появи следващият.
— Ами… кой знае в този момент? Но той със сигурност се е приближил до нея, бавно, както каза Кал Сайвър, и със сигурност е коленичил до нея, и тя не е била щастлива да го види там.
— Била е изплашена до смърт.
— Е… не е този тип. Но е в неизгодно положение. Той казва нещо, тя казва нещо. Тя е мислила, че баща й я е изоставил, може би се е била настроила за продължително чакане, тъй като е знаела, че камионът, каращ новата смяна, ще мине от тук около 07.00 часа и е обмисляла тази възможност и е мислила, че това ще бъде добро възмездие за второто предателство на баща й. Генералска дъщеря, намерена гола от двадесет часовои.