Един кухненски шкаф беше натъпкан с концентрати и сокове, всички много скъпи, дори и да са били купени на територията на гарнизона. Всъщност от етикетите, които все още стояха по някои от бутилките, се виждаше, че не са купувани от гарнизонната лавка. Попитах:
— Защо е трябвало да плаща извънгарнизонни цени за алкохол?
Синтия, която е доста деликатна, отвърна:
— Може би не е искала да я виждат в гарнизонния магазин за алкохол. Нали разбираш, сама жена, генералска дъщеря.
Мъжете не се притесняват за подобни неща.
— Но аз напълно го разбирам — казах аз. — Веднъж бях забелязан в гарнизонния супермаркет с литър мляко и три опаковки кисело мляко. След това отбягвах офицерския клуб в продължение на седмици.
Не последва отговор от страна на Синтия, тя само повдигна очи нагоре. Ясно. Ходех й по нервите.
Хрумна ми, че един младши помощник от мъжки род не би се държал така неуважително. Нито пък нов помощник от женски род. Тази фамилиарност явно имаше нещо общо с това, че някога сме спали заедно. Трябваше да го анализирам.
— Хайде да разгледаме и другите стаи — каза тя.
И ние започнахме. Тоалетната на долния етаж беше безупречно чисти, макар че тоалетната дъска беше вдигната и тъй като току-що бях научил някои неща от оня полковник в офицерския клуб, аз си направих заключението, че наскоро е била ползвана от мъж. Всъщност Синтия също го отбеляза и добави:
— Поне не е окапал навсякъде, както вие по-старите мъже правите.
Явно бяхме навлезли в темата за половете и поколенията и на езика ми имаше няколко доста остри забележки, но времето минаваше и мидлъндската полиция можеше да се появи всеки момент, което би довело до много по-сериозни разногласия от тези, които съществуваха между госпожа Сънхил и мен.
И така претърсихме всекидневната и столовата, които бяха толкова чисти, като че ли са били дезинфекцирани и подготвени за обществена консумация. Обстановката беше съвременна, но като повечето професионални военни, тя е събирала сувенири от цял свят: изделия от японски лак, баварски халби, италиански стъклени чаши и т.н. Картините по стените биха били по-подходящи в кабинет по геометрия — кубове, кръгове, линии, овали и подобни неща, нарисувани в основните цветове. Те не изразяваха нищо, което предполагам беше и целта им. Засега не можех да се докосна до Ан Камбъл. Искам да кажа, спомням си един случай, когато претърсвах дома на убиец и за десет минути разбрах що за човек е бил. Понякога е нужно нещо дребно като колекция от плочи, или пък картини на котки по стените, или мръсно бельо по пода. Понякога това са книгите на полиците, или липсата им, фотоалбум, или еврика! дневник. Но тук, на това място, имах чувството, че по грешка съм влязъл в жилището, което посредникът при продажба на недвижими имоти използва за реклама.
Последната стая на долния етаж беше кабинет, стените на който бяха отрупани с книги, а освен това имаше бюро, диван и фотьойл. Имаше и шкаф с телевизор и стереоуредба. На бюрото беше поставен телефонен секретар, на който святкаше лампичка, но го оставихме за по-късно.
Претърсихме кабинета основно, изтръскахме книгите, огледахме чекмеджетата и под тях и накрая прочетохме заглавията на книгите и на компактдисковете. Вкусът й по отношение на книгите се е изразявал във военни публикации, няколко готварски книги, книги за поддържане на здравето и добрата физическа форма и никаква художествена литература. Имаше обаче пълни съчинения на Фридрих Ницше, а също и голяма колекция от книги по психология, което ми напомни, че проучвахме човек, който беше не просто психолог, а работеше в областта на един много тайнствен клон на тази наука, а именно воденето на психологическа война. Това би могло да се окаже най-важната страна на този случай, или пък най-маловажната.
Като се оставят настрана сърцето и хормоните, всички престъпления идват от ума, подтикът към действие идва от ума, прикриването на следите от престъплението изцяло заангажира ума след това. Така че ние в крайна сметка трябваше да проникнем в умовете на много хора и там да научим повече за генералската дъщеря и защо е била убита. В случай като този, когато научиш защо, обикновено научаваш и кой.
Синтия прехвърляше компактдисковете и съобщи:
— Музика за аеробика, няколко стари шлагера, малко Бийтълс и класика, предимно от виенчани.
— Нещо като Фройд, който свири Щраус на обой.
— Нещо такова.
Включих телевизора, очаквайки, че е настроен на някой канал, излъчващ гимнастика или новини, но вместо това той беше настроен към видеото. Прерових колекцията й от видеокасети, която се състоеше от няколко черно-бели класически филма, няколко касети с физически упражнения и няколко касети надписани на ръка: „Курс лекции, психотренинг“. Сложих една от тях във видеото и натиснах копчето: