Забелязах Карл, който говореше с майор Бауз, командира на ЦСО в гарнизона, който скоро щеше да бъде уволнен. Бауз беше застанал с прибрани пети и кимаше енергично като повредена механична играчка. Карл не беше от тия хора, които биха уволнили някого на Коледа или на рождения му ден, на сватба или нещо такова. Но за погребение не би се поколебал.
Синтия разговаряше с полковник и госпожа Фаулър и с генерал и госпожа Камбъл и аз не можех да не й призная, че това беше истинска проява на смелост. Аз винаги се опитвам да отбягна подобни ситуации, които ми изглеждат много неприятни.
Докато правех преглед на всички известни любовници, аз забелязах и полковник Уиймс, главния прокурор, тук, без съпруга, и младия лейтенант Елби, който очевидно не можеше да се справи със ситуацията и се опитваше да изглежда едновременно тъжен и смел, докато хвърляше по едно око на пагоните около себе си.
На края на изнизващата се тълпа видях подофицер Кифер, облечена в своята офицерска униформа, която служеше вместо входен билет за това събитие. Отидох при нея и й съобщих новините относно прилепомобила. Въпреки ситуацията, тя изглеждаше наперена, както обикновено, и аз подозирах, че тя винаги си беше такава. Тъй като бях подтиснат и имах нужда да пооправя самочувствието си, започнах да флиртувам с нея безсрамно.
Това й се стори забавно и интересно и ние кроихме безкрайни планове, за това как ще отидем да пийнем нещо тук или във Фолс Чърч.
Синтия ме потупа по рамото и каза:
— Трябва да тръгваме.
— Добре.
Казах довиждане на Кифер и тръгнах към паркинга.
Полковник Хелман се присъедини към нас и ние се сблъскахме с полковник Мур, който очевидно ме търсеше с лист напечатана хартия в ръка. Представих Мур на Хелман, който не прие протегнатата ръка на Мур и му хвърли поглед какъвто не бих желал да видя отправен към мен.
Полковник Мур, обаче, беше прекалено тъп, за да се смути и ми каза:
— Ето доклада, който искахте.
Взех го и по примера на моя командир не му благодарих, а му казах:
— Моля днес не ходете никъде, не говорете с ФБР и с полковник Кент.
Качих се в Шевролета си и го подкарах. Синтия и Карл се качиха след като климатичната инсталация се задейства. Присъединихме се към дълга колона коли на път за Джордън Фийлд. Казах на Карл:
— Обещах имунитет на полковник Мур, ако сътрудничи.
Карл, който беше отзад, каза:
— Тази седмица си раздал повече имунитет отколкото някой лекар.
Върви по дяволите, Карл. Синтия каза:
— Службата беше хубава.
Карл ме попита:
— Сигурен ли си за свещеника?
— Да, сър.
— Тук всеки ли знае за всички други?
Отвърнах:
— До известна степен. Тя не е била дискретна.
Синтия отбеляза:
— Трябва ли да говорим за това сега?
— Нашият командир има право да получи всякаква информация, каквато желае, сега и по всяко време — казах аз.
Тя се загледа през страничния прозорец и не отговори. Погледнах в огледалото за обратно виждане към Карл видях, че беше изненадан от грубостта ми.
— Пръстенът на мъртвата от Уест Пойнт липсваше през цялото следствие, но сега го забелязах на пръста й.
— Наистина ли? Може би е заместител.
— Възможно е.
Синтия ме погледна, но не каза нищо.
Минахме край Боумънт Хауз, после край школата за психооперации, после покрай Бетъни Хил и се намерихме на Райфъл Рейндж Роуд.
Беше пладне и слънцето беше толкова горещо, че можех да видя вълните, които се издигаха от асфалта от жегата. Казах на полковник Хелман:
— От този момент ЦСО е официално отстранен от този случай.
— Издействах още един час, в резултат от присъствието ми тук и мога да получа още един.
Какви сме късметлии.
— Това е добре — отговорих аз без никакъв ентусиазъм.
Карах след дългата редица коли по Джордън Фийлд Роуд и ние минахме край кабинката на военния полицай, където двама нещастни ефрейтори бяха застанали на слънцето и козируваха на всяка кола, която минеше.
Други военни полицаи насочваха колите към широкия паркинг на асфалта пред хангара. Пообиколих малко, докато видях служебната кола на Кент, паркирана близо до трети хангар. Паркирах близо до нея и ние всички слязохме и последвахме тълпата към определеното място. В този момент обикновено става погребването на тялото, но в този случай тялото щеше да отпътува със самолет за Мичиган, където щеше да бъде погребано. Въздушните сили щедро бяха осигурили въздушен транспорт, а именно един голям зелен С–130, който беше застанал на бетонната площадка наблизо.