Но като се замисли човек — и като че ли всички се замислиха едновременно — това беше най-добре за Камбълови, за Форта, за армията.
Всички наблюдаваха как самолетът се плъзга по пистата, набира скорост и после на около триста метра от мястото, където всички бяхме застанали се издигна във въздуха, той се очерта първо на фона на зелените борове, а после на синьото небе. Като че ли това беше сигналът, който всички чакаха и тълпата се разпръсна, а знаменосците, стрелците, оркестърът замаршируваха в строй към чакащите ги автобуси. Зад мен започнаха да потеглят коли и аз се обърнах и тръгнах към тях, Синтия и Карл от двете ми страни. Синтия триеше очи с кърпичка.
— Не се чувствам много добре.
Подадох й ключовете от колата си.
— Седни за малко при климатичната инсталация. Ще те чакам в трети хангар, когато си готова.
— Не, добре съм. — Тя ме хвана за ръка.
Докато и тримата вървяхме към колата, Карл ми каза:
— Пол, искам да хванеш убиеца. Не ни е останало никакво време и нямаме друг избор.
— Вярно е, че нямаме време, но аз имам избор.
— Трябва ли да ти дам официална заповед?
— Не можеш да ми заповядаш да направя нещо, за което мисля, че е тактически грешно и може да провали случая за ФБР.
— Не, не мога. Мислиш ли, че е неправилно да обвиниш Кент в този момент?
— Не.
— Тогава?
Синтия се обърна към Карл:
— Аз ще говоря с него. — Тя ме погледна. — В хангара, нали?
Аз не отговорих.
Карл й каза:
— Добре, господин Бренер и аз ще те чакаме в колата.
След като бях демонстрирал достатъчно лошо настроение, изръмжах:
— Добре. Ще го направя. И без друго съм затънал до шия в неприятности.
Синтия ми кимна и аз забелязах Кент да върви към колата си с двама младши офицера. Казах на Синтия:
— Почакай десет минути и после ела.
Приближих се до Кент отзад и го потупах по рамото. Кент се обърна и ние застанахме известно време и се гледахме. Накрая казах:
— Полковник, мога ли да поговоря с вас насаме?
Той се поколеба и после отвърна:
— Разбира се.
Той освободи двамата си подчинени и ние застанахме на горещия бетон пред хангара, докато колите около нас потегляха.
— Тук на слънце е горещо. Хайде да влезем в този хангара — отбелязах.
Вървяхме един до друг, като че ли бяхме колеги, две ченгета, изпълняващи една и съща задача, и аз предполагам, че когато всичко бъде казано и направено, ние ще си останем точно такива.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ШЕСТА
В трети хангар беше малко по-хладно и доста по-тихо.
Кент и аз минахме край БМВ-то на Ан Камбъл и продължихме към мястото, където беше разположен домът й. Посочих един тапициран стол в кабинета й и Кент седна.
Кал Сайвър, облечен в парадна униформа, явно току-що се беше върнал от церемонията. Аз се отдалечих от Кент, заведох Сайвър настрана и му казах:
— Кал, моля те изкарай всички оттука, освен Грейс. Искам да разпечата важните моменти от дневника на Ан Камбъл. — Наклоних глава към Кент. — После и тя може да тръгва. Нека да остави дискетата тук.
— Разбрано.
— Имаш ли новини от специалиста по отпечатъци от Оуклънд?
— Да. В общи линии сега не може да каже със сигурност. Но ако трябва да каже, той би казал, че отпечатъкът на полковник Кент е бил направен преди този на Сент Джон.
— Добре. Ами боята по дървото?
— Изпратих с хеликоптер трите късчета преди няколко часа. Казаха, че боята е черна и че съответства на типа използван от Крайслер за джиповете. А къде е джипът, между другото?
— Вероятно е в гаража на полковник Кент. Той живее на Бетъни Хил. Така че защо не изпратиш някого там, за да фотографира драскотината по джипа и да изстърже малко боя за сравнение.
— Мога ли да направя това?
— Защо не?
— Трябва ми писмена заповед от непосредствения му началник, за да направя това.
— Непосредственият му началник си подаде оставката и току-що отлетя за Мичиган. Но ми каза, че можем да правим каквото трябва. Не се дръж като цивилен, Кал. Това е армията.
— Зная.
— Можеш ли да демонстрираш на полковник Кент и на мен графиката си върху екрана на монитора?
— Разбира се.
— Добре. Отпечатъкът на Кент е пръв със сигурност.
— Разбрах. — Той погледна към Кент, който седеше в кабинета на Ан Камбъл, и после ми каза: — Сега ли? Ще му го кажеш ли?
— Възможно е.