— Да, така мислим.
Взех дистанционното управление и включих телевизора и видеото. Появи се лицето на Ан Камбъл по средата на лекция. Казах на Кент:
— Имаш ли нещо против? Тази жена ме омагьосва, така както мисля е омагьосвала теб и другите. Имам нужда да я виждам от време на време. Помага ми.
Капитан Ан Камбъл говореше:
— Възниква моралният въпрос за приложението на психологията, която иначе е наука за лечение, като средство за водене на война. — Ан Камбъл взе микрофона от катедрата и тръгна към камерата. Тя седна на пода, а краката й висяха от края на подиума и каза: — Така мога да ви виждам по-добре, момчета.
Погледнах към Кент, когото наблюдавах внимателно и ако можех да съдя за чувствата му по моите, предполагам, че той искаше тя да е жива в същата тази стая, така че да може да разговаря с нея и да я докосва.
Ан Камбъл продължи да говори за морала при воденето на психологическа война и за нуждите, желанията и страховете на човешките същества изобщо. Тя каза:
— Психологията е нежно оръжие — това не е 155-милиметров снаряд, но с листовки и радиопредавания могат да се превземат повече вражески батальони, отколкото с взривни устройства. Не е нужно да се убиват хора, ако можете да ги накарате да се подчинят на волята ви. Да видиш вражеския войник, който бяга с вдигнати ръце към теб и се хвърля на колене в краката ти носи, много по-голямо удовлетворение, отколкото да го убиеш.
Изключих телевизора и отбелязах:
— Наистина е имала присъствие, нали Бил? Била е от тези хора, които привличат вниманието ти с външния си вид, с речта си и с ума си. Искаше ми се да съм я познавал.
Кент отговори:
— Не, не искаш.
— Защо?
Той си пое дълбоко дъх и отвърна:
— Тя беше… зла…
— Зла?
— Да… тя беше една от тези жени… не се срещат често… жена, която всички обичат, жена, която изглежда чиста, порядъчна и мила… но която измамва всички. Тя наистина не се интересуваше от никого и от нищо. Искам да кажа, че от една страна приличаше на момичето от съседната врата — момичето, което повечето мъже искат, но умът й беше болен.
Отвърнах:
— Започваме да го откриваме. Можеш ли да ни кажеш нещо повече?
И той ни каза, през следващите десет минути ни разказа за впечатленията си от Ан Камбъл, които понякога се доближаваха до действителността, но често се разминаваха. Синтия му донесе още една бира.
В общи линии Бил Кент ни представи едно морално обвинение, в стила на ловците на вещици отпреди сто години. Тя е била зла, тя е обсебвала умовете на мъжете, техните тела и души, правела е магии, през деня се е преструвала, че почита Бог и се труди, но през нощта се е свързвала с тъмните сили. Той каза:
— От тези видеофилми можете да видите колко очарователна и мила може да бъде, но само прочетете тези страници от дневника й и ще видите каква беше в действителност. Казах ви, че четеше Ницше — за човек и свръхчовек, за антихрист и всички тия ненормални неща. — Той си пое дъх и продължи: — Искам да кажа, влизаше в канцеларията на някой мъж през нощта и правеше секс с него, а на следващия ден се държеше така, като ли той не съществува за нея.
И той продължи в този дух.
Синтия и аз седяхме, слушахме и кимахме. Когато някой заподозрян в убийство говори лошо за убития, той или не е убиец, или обяснява защо го е направил.
Кент осъзна, че малко се увлича и смекчи тона. Но мисля, че седнал в къщата на Ан Камбъл, така да се каже, той говореше както на нея, така и на нас. Струва ми се, освен това, че образът й, подсилен от видеофилма, не излизаше от ума му. Синтия и аз му създадохме нужното настроение и очевидно той го разбираше. Четирите бири също малко помогнаха и те са моят отговор на забраната на психотропни вещества, провокиращи говоренето на истината. Почти винаги има ефект.
Изправих се и казах:
— Погледни това.
Ние всички отидохме до далечния край на хангара, където Кал Сайвър седеше пред компютъра.
— Полковник Кент би желал да види това, Кал:
— Добре.
Кал показа сравнително добра скица на сцената на престъплението, включваща пътя, полигона, пейките и падащите мишени, но без прикованото тяло.
— Добре — каза той. — Сега е около 01.30 часа и джипът на жертвата спира… — Върху екрана отляво се появи изображение на кола, гледана отгоре. — Той спира, жертвата слиза — Вместо профил или силует на жена, на екрана се показаха само две стъпки до джипа. — Така, откъм тоалетните идва полковник Мур… — На екрана се появиха жълти стъпки, които идваха от горе, към джипа и после спираха. — Те разговарят, тя се съблича, включително обувките и чорапите — разбира се не виждаме това, но виждаме на кое място излизат от пътя и тръгват към полигона… Тя е с червено, той с жълто… един до друг Открихме босите й стъпки тук и там, а останалите ги възстановяваме, те са мигащи. Същото се отнася и за него. Ясно ли е?